За Биоково
Последните години изключително обещаващия масив на Биоково беше малко запуснат, както от страна на Хърватската пещерна общност, така и от липсата на местните, т.е. слабо до почти никой да се занимава с изследването на огромния карстов потенциал. Тук ще намерите повече за Биоково като планина и пещери.
За Нйемица
Застоя в Биоковската пещерна сцена, обаче е завършил. Шепа младежи от курортното градче Макарска активно започват да изследват карста по Биоково и в резултат на тези набези, в началото на годината намират обещаващ вход на 100 метрова пропаст. Района на входа е много приятен и някак си уютно сгушен в малка горичка със стар градеж, малко на шега, малко на ‘а, то верно’ предполагат, че току-виж заварят останки на нахвърляни долу Германски войници от периода на Втората Световна война. Дават името ‘Нйемица’ (от ‘Германка’; в женски род поради подразбиращото се ‘Пещера Германка’). Долу не намират останки, само неприятно вертикално стеснение. След няколко излета стеснението е премахнато или почти, и като в пещерните приказките, пещерата продължила, все по-дълбока, все по-заиграна и интригуваща… и без край.
За наш’то ходене
Дълго говорихме за тази ‘Нйемица’, от лятото насам… В началото само се споменаваше, а с идването на есента все по-често, все по-нетърпеливо. Поканата и не закъсня, пичовете се обадиха за помощ с разекипирането. Стигнали до около -400м, зимата идва, инвентар няма, та разекипиране му е майката.
Дълъг ден ще е неделния, домакините организират нощувка в стопанисвания от клуба им заслон (Вошац). Гледки към стръмните падини и стени на Биоково, островите, та чак и до Италианския бряг. Романтична вечер около печката, симпатични планинари и бързо кафенце по изгрев слънце. Останалото е 30-40 мин трамбовка до дупката.
Погледа от ‘Вошац’ – градчето Макарска, остров Брач, още острови, а в ясни дни и Италия
Към дупката и по-скоро нетипичен Биоковски пейзаж за фон
То ние за разекипирането идваме, ама ако вече са спрели в средата на отвеса, взимаме и 100м въже, е така, само да видиме какво има долу.
Входния отвес, 100м
Дупката е яка! Истинска, истинска… Започваме с входния отвес и споменатото стеснение на -100м. Втората част от пещерата е готин меандър – нагоре, надолу, малко на ‘ебем ти стран’ и се озоваваш на върха (-200м) на ‘Велика вертикала’, а то верно велика. Около 150м отвес, който се развива в една още по-велика зала. Представете си например ‘Бански суходол“ в ‘Говора на водата’… е нищо общо нема! Да го снимаш, не става баш, да го опишеш, пак ти бега, алкохол му е майката и раздуване в компанията пещерняци.
В голямата зала се разделяме, една група ще я докартира, една за екипиране на отвеса и трета за картиране на същия.
Голямата зала на – 350м, намерете тримата пещерняка на снимката
Голямата зала с около 40-50 метра камбана
Пичовете викат, че се виждало 40-тина метра още. Е да де, ама 100м едвам ни стигнаха. Две големи камбани и вече си на дъното, въже нема, требва да се пести. Долу ни заварва 10 метрово прагче. Събираме всичкото прусик и екипираме с тях. В заключение, още един отвес, поне 40-50м (преценка по звука на падащ камък). В момента сме на -550м. Няма какво повече, разекипиране и ‘айде към вкъщи.
Дъното далече, въже малко
10 метра са си 10 метра, ама въже няма…
Какво следва
Нйемица премина една обещаваща граница от -500м, та даже и продължава! Юнаците от Екстрем, Макарска ще организират и продължат напред и надолу, а и ние покрай тях 🙂
Текст: Цветан Костурков
Снимки: Марин Глушевич