След предния лежерен уикенд, в който курсистите се поровиха си Боснешките дупки Академик и Пепелянка, този трябваше да проверим какво точно са забравили от движението по въже или дали въобще помнеха нещо… Къде би било най-подходящото място това да се случи? Няма две мнения по въпроса – пускаме ги в Колкина, пък ако се оправят, значи ще ги бъде 😉
Практиката ни беше еднодневна, но затова пък ударихме рекорда по ранно пристигане в Церово – 8ч. сутринта и ни беше за първи път. Този път локацията беше повече от ясна – паркирахме колите пред къщичката на Колкина, сложихме си екипчетата и айде към входа. А там, докато чакахме инструкторът да екипира входния отвес, почна една суетня… Милен питаше само дали има тясно и колко е тясно; Ради се чудеше какво ще прави на прехвърлянията и челникът й бил слаб; а Рая, пък, нямаше търпение да се пуска по въжето.
В очакване на входа на пещерата – нивото на ентусиазъм варира драстично
Ради стигна до парапета, засега
Първи отвес и парапета – всички са все още живи, полуадекватни и не се отказват. Продължаваме тогава! Ударихме първо Старо дъно, няколко снимки за спомен и хайде към следващия отвес. Отвесът на отвесите! Най-големият отвес на най-големите отвеси, който някой курсист може да си представи! Отвесът, който не знаеш къде свършва и не знаеш дали ще стигнеш жив до края му! Отвесът, от дъното на който достигат само стонове и тежки въздишки на изтерзани души… Преди него беше отклонителят на отклонителите, но за голяма изненада женският състав се справи повече от добре, Милен само попъшка на него (може и да му е харесало?), но и той премина.
Успяхме да стигнем на Старо ново дъно
На Ново старо дъно беше време за хапване и подсилване, че само какво ни очакваше наобратно… цели 112 метра, които сами нямаше да се качат. Затова и софрата беше на топ ниво. Минути за реклама: „Насладете се на романтичен обяд за двама в необикновена обстановка и възбуждаща апетита атмосфера. Отворете сетивата си за необикновено, малко кално и леко смръзващо преживяване в най-дълбоката пещера в България!“. Приемаме заявки на клубната поща 😉
И се отдадохме на пещерно гурме…
Романтичен обяд на карбидка под земята
След обяда се мушнахме малко и в Минната проходка, да проверим дали все още е толкова тясно, колкото и предния път и да видим до къде щяхме да стигнем. Уви, един прилеп се беше натъкмил в хубав сън точно на пътя ни, и макар да не беше още време да е в хибернация, решихме да не му правим гадно и да го будим. Хайде наобратно и нагоре по въжетата!
А за финал, споделяме разказа на Рая за преживяването в пещерата и я поздравяваме за желанието да създава пещерописи 🙂 Очакваме още такива и за следващи практики!
Рая няма търпение да продължи напред из тесняка
Влизаме в Колкина. Дойде и този ден! Разбира се, знаех че няма да стигнем до местата, от които идват всички истории, но все пак ще видим началото й 🙂 . И така, вече сме пред дупката и докато чакахме Колето да екипира, имаше известен спеч и ние чакащите опитахме да окуражим колегата, ноо не ни се получи особено. Аз лично с огромно нетърпение чаках да вляза. Слизайки, имаше какво ли не – пандюл, парапет, отклонител, а сме само в началото. Всички ме предупреждаваха за така сложния отклонител, а то не беше нищо особено. Спускането до Старо ново дъно беше изключително красиво. Е, красиво до колкото ти стига челника 🙂 Че и време за ядене! А кога са минали 3 часа, не ме питайте. Влезнахме и в Минната проходка, но не стигнахме далеч, тъй като имаше един прилеп на пътя. Пазете прилепите! 🙂 Иии на обратно. Въобще не се замислях как ще се върнем защото така или иначе си беше ясно, че ще е тегаво. И с последен дъх се излюпихме на повърхността. А и имахме официално посрещане 🙂 Още откакто излезнах от Минната проходка ме дърпаше мисълта какво има след този прилеп. Със сигурност ще има продължение 🙂
Има си катерене нагоре
Текст и снимки: Милена Ненова
Гост-автор: Рая Лакова