Пещера Мижишница се намира в Стрешерския дял на Врачански Балкан, на около 40 минути пеша от Леденика. От последната голяма експедиция там проведена 2008 година остават несвързани картировки и за това пълната дължина и дълбочина на пещерата не са известни.
Мижишница е много красива и забавна дупка, пълна с прагчета, предивикателни меандри и мокри тесняци. При пълноводие голяма част от входните части се затапват и влизането по време на дъжд е изключително опасно. Повече за историята на пещерата и снимки има на сайта http://caves.4at.info/index.php?cave_id=801
В периода 28 юли до 4ти август тази година се проведе експедиция с една от основните цели да бъде завършена картировката на Мижишница. Много пъти вече съм ходила на Враца но все ми убягваше посещението на Мижишница за това изявих желание да се включа. Събрахме се отбор и в петък на 2ри Август от София потеглихме голяма група: аз, Алекси, Невена – с влака, Мими, Сашо, дедо Тони и нашият приятел Ювал от Израел – с вярната Дачия (благодаря ти Пепи, че успя да смениш жилото на време!).
Времето беше несигурно. Още със слизането от влака започна да пръска и докато стигнем до улицата вече валеше пороен дъжд. Хванахме си такси и с другите с колата се чакахме горе на Леденика. До към полунощ все още валеше обилно и се наложи да останем да спим на хижата. Утрешната прогноза отново беше несигурна.
Проверихме два различни източника и се подготвихме за по-неблагоприятната. Така около 16 часа на 3 Август влязохме 4ма души – аз, Мими, Ювал и Цеци Остромски. За около 2 часа и половина всички бяхме на старо дъно. През седмицата екипираща група – Таната, Цеци, Ина Барова бяха подготвили въжетата по пътя надолу та бяхме само с личен инвентар и картировъчни материали. На тесняка на старо дъно се разделихме на две групи. Аз и Цеци с водоустойчиви гащеризони тръгнахме надолу към по-мокрите части за да почнем от края на картировката на Папи, Павката, Деси нагоре, а Мими и Ювал почнаха от старите части надолу към нас.
Цеци, Юви и Мими на старо дъно
За картиране имаше много интересни места – водопади, г*зомийници, прагчета, теснотийки с водичка, високи комини и разклонения, последните обаче не успяхме да пуснем защото въжетата и инвентара, на повече от 10 години, изглеждаха притеснително изгнили. Оставили сме репери, тъй че за следваща група това би било лесно.
Цеци се облича преди да почнем картиране в теснотиите
Белият натек на дъното на големият отвес
И така около 2 през нощта се събрахме. Аз и Цеци бяхме картирали 98м дължина и -41.3 дълбочина. Мими и Ювал 171.3м дължина и -24.5 дълбочина. Цеци и Ювал се върнаха да разекипират въжето от големия отвес на репер 36, а ние с Мими взехме двете прониквачки и се върнахме до старо дъно. С помощта на едно фолио и аварийната свещ ги чакахме сравнително комфортно, въпреки че бяхме мокри. Тази свещичка се оказа много полезна за студено-мокри дупки и предвид историята и особеностите на пещерата нещо такова е добре да си има човек със себе си. Когато Цеци и Уви пристигнаха уморени и мокри оставихме инвентара на старо дъно. На следващия ден щяха да влязат Таната и Алекси да помогнат с разекипирането и изкарат останалите неща. В пещерата все още има старо екипиране на повече от 10 години което не трябва да се ползва!
въпросната свещ
Голямата зала с котлите преди Големият отвес, екипирано е със старо въже!
На излизане с Мими спасихме едно жабче и един саламандър и към 7 и половина, вече в неделя, раздигахме спящите на поляната. Малко след нас около 8 и нещо дойдоха и Юви и Цеци. Резултатът е карта на пещерата от входа до дъното с обща дълбочината -198.19м и дължината – 1304.56m (сметнато на ръка с инфото от caves4at)
Додо снима Таната и Алекси току-що излязли
Трудната работа от картирането тепърва предстои – имаме стара карта до старо дъно от 1989-та от Мария Златкова правена на ръка и в хартиен формат, картата на Папи, Деси на Яни и Павката Бакалов от 2008ма правена на аутокад и нашата карта от тази експедиция правена с Топодроид. Сглобена и нарисувана карта би било един още по-хубав резултат но за това ще ни трябва някой по-вещ.
Специални поздравления и благодарности на хората участници и организатори на експедицията за добре подготвеният повърхностен лагер, храна, екипираната пещера. Пещерното дело е отборната работа, когато хората работят заедно и си помагат едни на други се постигат резултати.
За дигитализиране на цялостна карта ще изчакаме някой доброволец и знаещ човек да се включи с помощ за сглабяне на 3те поколения карти. Специални благодарности и на Шамил, Марти, Папи, Яни за информацията и предоставените карти.
Мария показва старата карта
старата карта на Мижишница от 1989-та
Повече информация за цялата експедиция и участниците предполагам, че ще бъде публикувана на сайта на федерацията.
В нашите задачи участие взеха:
Картиране: Ефи (ПК Под Ръбъ), Мими (ПК Хеликтит), Ювал (ПК ICRC, Израел), Цветан Остромски (ПК Искър)
Разекипиране и изнасяне на багаж: Таната (ПК Моерпа), Алекси (ПК Под Ръбъ)
Снимки: Ефи, Сашо Лазаров