Не го планирах така. А даже и да го бях планирал пак нямаше да го догодя така. Исках само малка група да довърши цялата работа зад полу-сифона. Малко катерене, малко картиране и voila, ама ей на… ce la vie. То взе, че стана международна експедиция с купчина дечица. Да, бе деца, цели две на брой. Единият герой, Гецата, на 16 и другия, курсист Стефчо (Стечко), на 17. Ники не се води от децата, че минава 20те години, но и той е келеш. За съжаление се разболя на влизане и беше изпратен към повърхността. Първият е стар познайник на колкинските експедиции. Тази му беше трета подред. Вторият пресен, пресен завършил курса на ПК“Под ръбЪ“. Алекс от румънския клуб „Силекс“ от Брашов (вече идвал веднъж) също се присъедини към нас. А в последствие разбрах, че ще идват и сърби. Не беше много сигурно, та не вложих много мисъл в това. А трябваше. На предна експедиция били идвали, но стигнали само до лагер „Слънце“. На повърхността дежуриха Калина, Калинка, кучето Карма, Нийка (дъщерята на Найден и Калина) и самия Найден се присъедини малко по-късно. Маджо и верният му автомобил ни изпратиха и посрещнаха.
Път време няма. За около 10 часа всички бяха в лагер „Калоян“. Още тогава разбрах, че със Стечко ще бъде трудничко. Момчето няма никаква физическа подготовка. А когато ми каза, че се записал за курса, за да започне някакъв спорт се изпУтих целия. Движенията му едни несигурни, опипващи, крайниците му едни огъващи се и немощни. „ Лелелелеле, в какво се забърках“ светна червена лампа в главата. Но пък с каква скорост ядеше, заградил с две ръце паницата, сякаш някой ще му го вземе. Как го изхранват родителите му в тази държава с изключително скъпа храна, не знам?!?!?
Два дена път с камили
За да стигнеш до бивак „Под балдахина “ се стига с нощувка в лагер „Калоян“. Бяхме двама човека, една жена и две деца със пет прониквачки (bananas). Не се знае как, но всички торби, с които влезнахме бяха доста контузени. На една ѝ липсваше презрамка, на друга две, разпрани дъна, абе трагедия. Някак си се събрахме в седем торби и потеглихме. Хубаво, че в лагера имаше няколко вече дали всичко от себе си банани, та скалъпихме нещо. Гецата с ентусиазъм нарами две от тях. Около четири часа ни отне това приключение. Преминаването на полу-сифона си беше епопея. Съблечи, облечи. Нямахме хидро торба, за да си предаваме сатката, та найлонови чували плаваха върху водната повърхност. После още около час да разопаковаме и установим бивака.
Нови части
Гецата е голям калитко. Където се пъхне нови части намира. Отидохме да пуснем един отвес зад захарния лабиринт, да го изследваме и картираме. Дечкото се навря в някаква дупка в стената и установи, че продължава. Само трябвало да чукне с чука. От чук нямаше нужда и веднага се пъхнах преди него. ИЗВИНЯВАЙ, ГЕЦА!!!! Но все пак аз доста съм чукал (камъни) в тази пещера, та съм си го заслужил да съм пръв. Влезнахме в галерия, която те оставя без дъх. Всичко е бяло. Стени, таван, под, абе всичко. И от всякъде стърчат гипсови кристали, гипсова коса, рози, лалета…. А формите, а размерите. Навити на фльонга, прави изкривени, спирали, къси, дълги…. и захарен памук, тонове захарен памук. С кеф да си близнеш. Името си дойде само – „Захарна фабрика“. После пуснахме и отвеса, за който бяхме дошли. Около 15 метра и сифон. Трети поред. Лично аз смятам, че неговит грифон е малко след репер 28. На едно място от калното дъно на галерията извира вода и малко по-надолу понира между камъните.
А какво изследва и картира другата група само на карта може да се разбере. Едни комини, едни галерии и всичко се свързва. Водата е търсила път от сто места. Имаше отвес, на който излезнахме на три различни нива, две, от които сухи. И накрая пак стигнахме до комин за катерене висок около 30тина метра. И турската баня. Минаваш през водна стена, за да се озовеш в дъното на кладенец-водопад.
Мислех си, че няма да се налага отново да се ходи с преспиване зад полу-сифона, но за пореден път излезнаха нови галерии, комини и други ..утки майни. Ще, ще, и още как. Mais la prochaine fois alors.
Сърбите
Прибрахме се от далечния бивак и по телефона Найден каза „Сърбите идват“. Надьо, благодаря ти, че не им позволи да вземат повече вещи.
!!!СПРЕТЕ ДА СИ ВОДИТЕ КУРСИСТИТЕ В КОЛКИНА ДУПКА!!! За поредна експедиция имаше бедстващи. Пристига с ококорени очи, съблича се клатушкайки се и скача в палатката/навеса. Не излиза от спалния чувал дори за ядене. Стига, моля ви се, някой ще пострада и пак ще трябва да се надяваме на Пещерно спасяване.
В крайна сметка на вън всички се прегръщахме и поздравявахме. Имах сериозен разговор с Неманьа (ръководителя на сръбската група). Осъзнал вече грешката си се извини. Разделихме се с надежда да се видим пак.
Стечко
Нямаше място в бананите и не взехме паници за бивака. Дори и чашите бяха само четири. Или някой не може да брои /* non, не ни остана място щото торбите останаха по пътя на влизане 😉 */. Но си носихме подправки. Вярно, намерихме ги в деня, в който се прибирахме в лагер „Калоян“, но по-важното е, че ги носихме. Пак се отплеснах. Та, няма паници. Всички ядем от тенджерата, в която готвим. Стечко, както казах, заградил с две ръце и цялата глава вътре. Набива и говори. А другите от далеч посягат с лъжиците, леко боязливо, за да не се разделят с някой крайник в бързината. Отличен преводач с лиценз Оксфорд ли, Моксфорд ли, та Ц1. Нямам си и на идея какви са тези неща. Едно време ни пишеха от две до шест в бележниците. Аз нали съм си от Стара Загора и там няма такива неща и трудно го разбирах, но пък Алекс клатеше одобрително глава. Култов лаф „май си изкълчих рамото докато си закопчавам спалния чувал“. А в деня на излизане от пещерата го поверих в сигурните ръце на Гецата.
Аз съм Желязко
Гецата, голяма фога. Все едно гледам Желязко Мечков на 16 години. Още не е вдигнал ръцете докато обяснява, но и това ще дойде. Младежът хвърчи, носи, помага с каквото може и където може. И също като Жужи с 18 дини под едната мишница. И все нагоре гледа. Комини да качва. И го виждам как си го представя, ей тъй на за 2 часа 20 метра, pas de problem. Обещах му за новогодишната експедиция да захванем гиганта на „Северна тангента“.
Алекс
Не човек, а желязо, казал поета. С една, с две торби, ce n’est pas grave, ходи бавно и методично, нагоре, надолу, напред и назад. И се усмихва с една такава замечтана усмивка. Картира, катери, екипира, не се притеснява от вода, тясно, високо. Винаги готов за нови преживявания. Верен бином в подземните изследвания. А как снима. То не е гоупро, не е телефона. Па наглася, па осветява. Не може да настигне Цецко, но се е запътил.
Ефи
Огромни благодарности на Ефи, че организира, координира, покани гости и направи всичко останало за да се осъществи тази експедиция. Аз дойдох на готово. Дето се вика от самолета в пещерата. И винаги ме е удивлявал нейният ентусиазъм. Кинта и двайсет носи торба висока почти метър и в същото време помага на гънещия се Стечко. И облечена с мушама. Нямам думи да опиша такава картинка. От зад изглежда като прониквачка с крака. Крачета т.е. А в компанията на деца явно проговори майката в нея. Упреците ѝ бяха предимно към Стечко, но и Гецата не се размина. Имаше доволно „не пипай там“, „измий си ръцете“, „не яж в спалния чувал, че ще го окапеш“ и много други такива налагания. Не може да готви, но за сметка на това не яде месо и всички набивахме постни манджи. И после защо имало толкова много месо в лагер „Калоян“??? С такъв другар си готов да стигнеш и до края на света.
А аз го играх ръководител. Давах контролни времена, които хората да не спазват, притеснявах се, измислях кой къде да ходи и какво да прави, грижех се да не забравим нещо, което автоматично означава, че сме забравили много неща и други хиляди задачи характерни за ръководителите.
И така Колкина дупка се удължи на 14 308 метра. Дълбочината не се промени, но следващия път… сме в тази посока. Блокажът!!!
ПП съжалявам за френския, но усилено го изучавам и само ми се меши в мислите.
Няколко подправки и от мен към историята на Деката:
-
- Пуснахме въженце на връзката между „Арагонити“ и зала „Хаш 1“. Така се спестява едно досадно слизане към реката и после качване и тътрузене на торби нагоре-надолу. Отиването към полусифона за работа става 1 голяма идея по-приятно и бързо(с около 20-30 мин). Екипирането е роднина на „Изтръпналото“ и има бая камъняк, та следващите да го обработят 🙂
- На десния приток преди отвеса със „Стоп-а“, първият след лагер Слънце, сме оставили купичка да се пие лесно вода. Сърбането от тясното поточе във всевъзможни йогистки пози е вече минало 🙂
- Отвес „Млада Надежда“ беше завършен от Алекс и Гецата. По картировка, малко преди връзката с отвес „Дървото“ има много тясна фурна и минаването е невъзможно. Браво отбор!
отвеса на „Млада Надежда:
фурната в самият край на „Млада Надежда“:
Карта с описание на новите части в „Красивата река“
автор: Деката,
снимки: Алекс, Деката, Гецата, Маджо, Ефи – още снимки в гугъл албума
участници подземен лагер: Ефи, Гецата, Стечко(ПК Под Ръбъ и свободни електрони) и Алекс (Румъния), Делчо
гости от Сърбия: Деян, Ива, Неманьа, Богдан
участници и връзка с горния свят: Калина, Надьо, Маджо, Калинка, Нийка, кучето водач – Карма
дати: 18-24 Юли 2019
усетено заметресение с епициентър около Своге 2.7 по Рихтер
За следващите на лагер Слънце има комплимент от сръбските гости (много е ароматна!)