Няколко спелео дни в района Шверда, Хърватска (19-22.04.2019)

Хърватският Великден, както и Българския, е особено популярен сред пещерняците, а и сред всички, които само чакат да драснат към планината. Сцената в Сплит я знаеме вече – лежерно, айляшко и без много активности, ако може. От много раздувки около добри траверси, стабилни склонове и непускани кулоари, приятелите ми решават, че ‘ше катерят през почивните дни… иначе са добри хора.

Сам съм и настъпвам сериозно – търся, разпитвам се за планове, скромни лагери или малки групи, всъщност за каквато и да е вид спелео дейност. Успехът ми също е скромен. Единственото, което се случва на Хърватската спелео сцена през почивните дни, изглежда е на Словенската граница – района Горски Котар, близо до Рйека. Далече е. Плановете са за обход на вече работен район и ръчкане на една стотина метра пропаст. Не е много обещаващо, но пък алтернатива няма и тръгвам.

Домакин е клубът Еставела от Кастав – приказно средновековно градче, на чиито връх е манастир, в чиято кула е помещението на клуба. Същото като у Церово, само без манастира, средновековието и кулата.

Тука се събираме с домакините, Загребчаните и с малка група Унгарци.

За района

Sverda (Шверда) е добре познат район в Хърватските спелео среди. Простира се по Словено-Хърватската граница и между добре известния Хърватски връх (и Национален парк) Рисняк и Словенския Снежник. Средната надморска височина е 1000м. Много гори, черни пътища, никаква цивилизация и непристъпна гранична зона – условия, които превръщат района в добре познат и често използван маршрут от бежанците.

До момента на Шверда са проучени 156 пещери, които се характеризират с изразен вертикален профил и често срещани снежни тапи. Най-дълбоката пещера е -310м, докато на един хвърлей место и само от другата страна на границата най-дълбоката пещера достига -600м. Потенциалът е ясен и дано карстът не прави разлики на национално ниво.

За нашето ходене

От Кастав до базата ни имаме около час, час и половина път, част от който е по черни пътища. Настаняваме се в изоставена къща, в миналото използвана от горските. Единствената предност на къщата е огнището пред нея.

Унгарските ни приятели са тихо племе, добре че са столичани, та да заприлича на пещерен огън – алкохол и глупости.
Въпреки многото почивни дни, поради отдалечеността на района, имаме 2 дена за пещернячество.

Ден I

Търсиме три входа, които не са пускани, Унгарците пък имат свои задачи –  те всъщност са дошли, за да използват възможността и да направят изпит за технически курс на двама курсисти.
Ние правим, интересен обход по много окарстен район. Само един от обектите обаче се оказа атрактивен, след входен 30-тина метров отвес обаче свършва.

Ден II

Продължаваме с търсене на дупки, докато една група се бори с тесняк на около -100м в проучвана дупка. Нашата група има късмет и намира обещаващ входен отвес, първите 15-20 метра са отвратително изтръпнали и внимаваме. Екипировката ни е на привършване и зор заман стигаме до дъното на около 80-тина метра. След малко разкопаване се отваря дупчица, през която камъка пада като на още около 40м. Ше трябва малко и бърза работа тука и отвеса чака. Картираме, маркираме и се омитаме, също така внимателно и като на влизане. Още две групи са на терен, едните пускат две изтръпнали дупки, едната има безнадеждна тапа, на другата не стигат до дъното. Другите успяват да минат стеснението на -100, но не напредват много, ще остане и за следващия път.

Вече е понеделник и лека полека се стягаме за наобратно. Като заключение, Шверда е атрактивен и див район, в който си заслужава да се работи, а нашето ходене беше като истинска почивка и излет. За този Великден се надявах поне една Кита да се направи, но в крайна сметка такъв тип екскурзия също има своя чар.

Снимки Lovel Kukuljan
Текст Цветан Костурков

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.