Пещерен курс 2019 – Церово 18.05

Дойде това време от годината, в което пещерният ни курс стига своя финал… Или денят на страшния И З П И Т!!!

Подмола в наше село Церово отново щеше да стане свидетел на курсистките неволи, притеснения и липса на знания пред знайни и незнайни изпитващи. Торти или подкупи никой не се беше сетил да вземе.

Сутринта започна до болка познато на всички ни – лайтмотивът на целия курс – подпръдването… Слънцето така беше напекло курсистите, че на тях повече им се пиеше бира, отколкото им се правеше каквото и да било друго, да не говорим за изпитване. Настроението не беше нито приповдигнато, нито минорно, даже можем да кажем, че и него мързеше да е някакво, дори и притеснено. Докато всички се нагласят, екипират и настроят за изпит мина повече от известно време, но ние бяхме свикнали вече.

Изпитът щеше да се състои в няколко части – теория и практика. На практика кандидатите трябваше да могат да връзват определен набор от възЕли (а дали можеха?), да минават определени елементи по въжето (дали знаеха как?), да екипират мини система и да спасят другарче (за това изобщо не сме сигурни), а на теория – има-няма няколко основни неща, които май и не ги научиха за целия курс.

Не може да се разбере курсистите на плаж ли са или на изпит?

Тази година, като външен изпитващ, честта отново се падна на Живко от Хеликтит. Докато той, с помощта на Коня, пускаха няколко системи, на земята другите изпитващи си подмятаха курсистите като топъл хляб – при един връзваш възли, при друг – демонстрираш прихващане, при трети екипираш система, после се разменяте и после чакаш на опашката да попълваш ТестЪ. За да бъде нарушено безметежното спокойствие на курсистите, се появиха няколко статисти, които да създават паника, смут и напрежение, че все пак някой или всички няма да си вземат изпита.

Алекси си показва възлите

Данчето, като човек, който е вземал изпит, дава акъл как се прави

С напредването на деня си проличаваше кой колко е учил и колко не е – напрежението беше достигнало вече някаква порядъчна степен, иначе нямаше да е като на истински изпит. Имаше и грешки, имаше и неочаквани обрати – някои се справяха необичайно зле в този конкретен ден, а пък други направо блестяха с умения и знания. Алекси, например, успя да спраска душегубка баш на изпита по прихващане – нещо, което само Мая е правила досега, 2 пъти. В изпитните карти се редуваха “Да” и “Не” срещу отделните елементи, а някои се вайкаха, че днес им е каръшко.

Алекси и Тони Големия в любовно спасяване

Да видим сега кой колко знае и на теория

И за капак на цялото преживяване, Папи реши, че трябва да направи забава на курсистите като едновременно с минаването на възел по въжето, трябваше да се мине протектор и отклонител – топ наслада, топ удоволствие 😀 Който беше минал тая част и ТестЪ, вече се беше отдал на похапване и току пита дали можел да си отвори бира вече, щото нали свършил своето участие. Не-то отрязваше крилата на надеждата и пращаше всеки желаещ в бокса на изчакване, до прочитане на присъдата.

Всички погледи са вперени в бедстването на Мая при преминаването на възел, протектор и отклонител

Ники току що е разбрала, че малкият й брат Анди се е справил по-добре от нея на ТестЪ

А присъдите не закъсняха много. Събрани на сянка, за да не им изтекат мозъците през ушите, подредили се в хипи-кръгче на неанонимните подпръдковци и кандидат-пещерняци, всички бяха поздравени за успешното спряване с изпита. Да, всички минаха – невероятно, нали 😀 Наред с похвалите, строгият и справедлив Светли им пожела безаварийно пещернячество, да внимават какво правят и най-вече да мислят. Да не забравяме, че пещерното дело е групова дейност, тъй че помагайте си – не само в носенето на скара и бира до дупката 😉

Произнасяне на присъдите

От тук нататък предстоеше празненството – за някои май е повече безпаметно, други приключиха в ранни зори, трети възкръсваха като феникс от пепелта на лагерния огън на няколко пъти, буквално, а някои направо падаха от хамаците… Изпиха се всички бири на света, поздравихме се като току-що завършили абитуриенти и се наслаждавахме на заслужената почивка и няма-повече-ставане-в-7-да-правим-макарони-за-закуска.

Така приключи и тази година приключението, наречено пещерен курс… Всички се справиха със своите премеждия и страхове къде повече, къде по-малко, но видяхме, че не липсва откривателски хъс. Пожелаваме покоряване на нови дълбини, откриване на непознати места и много споделени пещерни моменти 🙂

До догодина! Чакаме ви – ще бъде супер!

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *