Дойде това време от годината, в което пещерният ни курс стига своя финал… Или денят на страшния И З П И Т!!!
Подмола в наше село Церово отново щеше да стане свидетел на курсистките неволи, притеснения и липса на знания пред знайни и незнайни изпитващи. Торти или подкупи никой не се беше сетил да вземе.
Сутринта започна до болка познато на всички ни – лайтмотивът на целия курс – подпръдването… Слънцето така беше напекло курсистите, че на тях повече им се пиеше бира, отколкото им се правеше каквото и да било друго, да не говорим за изпитване. Настроението не беше нито приповдигнато, нито минорно, даже можем да кажем, че и него мързеше да е някакво, дори и притеснено. Докато всички се нагласят, екипират и настроят за изпит мина повече от известно време, но ние бяхме свикнали вече.
Изпитът щеше да се състои в няколко части – теория и практика. На практика кандидатите трябваше да могат да връзват определен набор от възЕли (а дали можеха?), да минават определени елементи по въжето (дали знаеха как?), да екипират мини система и да спасят другарче (за това изобщо не сме сигурни), а на теория – има-няма няколко основни неща, които май и не ги научиха за целия курс.
Тази година, като външен изпитващ, честта отново се падна на Живко от Хеликтит. Докато той, с помощта на Коня, пускаха няколко системи, на земята другите изпитващи си подмятаха курсистите като топъл хляб – при един връзваш възли, при друг – демонстрираш прихващане, при трети екипираш система, после се разменяте и после чакаш на опашката да попълваш ТестЪ. За да бъде нарушено безметежното спокойствие на курсистите, се появиха няколко статисти, които да създават паника, смут и напрежение, че все пак някой или всички няма да си вземат изпита.
С напредването на деня си проличаваше кой колко е учил и колко не е – напрежението беше достигнало вече някаква порядъчна степен, иначе нямаше да е като на истински изпит. Имаше и грешки, имаше и неочаквани обрати – някои се справяха необичайно зле в този конкретен ден, а пък други направо блестяха с умения и знания. Алекси, например, успя да спраска душегубка баш на изпита по прихващане – нещо, което само Мая е правила досега, 2 пъти. В изпитните карти се редуваха „Да“ и „Не“ срещу отделните елементи, а някои се вайкаха, че днес им е каръшко.
И за капак на цялото преживяване, Папи реши, че трябва да направи забава на курсистите като едновременно с минаването на възел по въжето, трябваше да се мине протектор и отклонител – топ наслада, топ удоволствие 😀 Който беше минал тая част и ТестЪ, вече се беше отдал на похапване и току пита дали можел да си отвори бира вече, щото нали свършил своето участие. Не-то отрязваше крилата на надеждата и пращаше всеки желаещ в бокса на изчакване, до прочитане на присъдата.
А присъдите не закъсняха много. Събрани на сянка, за да не им изтекат мозъците през ушите, подредили се в хипи-кръгче на неанонимните подпръдковци и кандидат-пещерняци, всички бяха поздравени за успешното спряване с изпита. Да, всички минаха – невероятно, нали 😀 Наред с похвалите, строгият и справедлив Светли им пожела безаварийно пещернячество, да внимават какво правят и най-вече да мислят. Да не забравяме, че пещерното дело е групова дейност, тъй че помагайте си – не само в носенето на скара и бира до дупката 😉
От тук нататък предстоеше празненството – за някои май е повече безпаметно, други приключиха в ранни зори, трети възкръсваха като феникс от пепелта на лагерния огън на няколко пъти, буквално, а някои направо падаха от хамаците… Изпиха се всички бири на света, поздравихме се като току-що завършили абитуриенти и се наслаждавахме на заслужената почивка и няма-повече-ставане-в-7-да-правим-макарони-за-закуска.
Така приключи и тази година приключението, наречено пещерен курс… Всички се справиха със своите премеждия и страхове къде повече, къде по-малко, но видяхме, че не липсва откривателски хъс. Пожелаваме покоряване на нови дълбини, откриване на непознати места и много споделени пещерни моменти 🙂
До догодина! Чакаме ви – ще бъде супер!