Пореден уикенд и поредно приключение, което започваме… Може би едно от най-колоритните до момента 🙂
Пътешествието започна в дъжд, продължи в дъжд и приключи в дъжд и съвсем спокойно можем да прекръстим пещерата на МоКровица, макар тя да беше единственото сухо и топло нещо в цялата работа.
Това беше и първата пещера, до която нашите изнежени курсисти, свикнали да се стига навсякъде с колата, трябваше собственоръчно и на персонален гръб да занесат всичкия необходим багаж по едно много приятно кално спускане. Който не е ходил до Моровица в мокро време, той не знае как се хлъзгат нападалите листа по баира. Добър урок с много поуки след това – първата, от които, да не носиш багаж в найлонови пликчета, защото всеки шубрак, клон и трън ще го скъсат 😀 Както Папи каза: „Трябва ви една 80-литрова раница, в която да събирате всичко. Точка.“
Първата задача – да направим огън
Групата ни се състоеше от 6 курсиста, 2 инструктора, 3 статиста, 2 допълнителни субекта от женски пол и едно куче. Целият цирк се понесе по калната пътека, кой с ботушите направо, кой си намокри краката с гуменките и ходи за ботуши до Ябланица и кучето, което си беше най-добре. Първата задача, когато пристигнахме на входа, беше да напалим огън, за да се поизсушим, след това да съберем дърва, които също да изсушим и след това да се организираме. Планът беше да похапнем, че то си стана обяд след цялата епопея, да се подготвим за влизане в пещерата, да влезнем, да се разходим, да разекипираме и излезнем. Оптимистичната прогноза беше това да се случи към 21ч., а можеше и по-късно.
Готвим се за влизане – а пък Данчето има нов гащеризон и е като Голямото пиле
Разделихме се на 2 групи – Папи, напред да екипира, заедно с натегачите Стефчо и Алекси, и останалата част, която с общи усилия си спомняше пътя в пещерата и вървеше след първата група с известно закъснение. Първият отвес, който е интересен с това, че е нагоре 😀 , беше преодолян с известни затруднения, но преодолян – някои, които си бяха сложили памперси, го минаха и на класика, за което ги поздравяваме 🙂 Веднъж стигнали горе, продължихме да се провираме, катерим и мушим на всякакви места. Спряхме и за кратка почивка, и за малко снимки.
Мая драпе на входния отвес
Пещерни позьори
Стигнахме до един участък в пещерата, който се оказа крайъгълен за изоставащата група… Понеже първата група бяха доста напред, а пък спомените от миналата година, когато пак влизахме с курса в Моровица, леко изветрели, отвесът, по който мислихме, че трябва да слезнем, се оказа, че изобщо не е той… Данчето се промуши под един камък, продължи напред и намери пътя, след което намерихме отвеса, който търсихме и стигнахме дъното, където ни чакаха нетърпеливо първите. Почивка, захранване със сладичко и хайде на разходка. Долният етаж на пещерата се разделяше на два тунела и предлагаше изобилие от минавания на класика, интересни образувания и фосили, и приятно топла атмосфера. Ходихме, ходихме и се върнахме, защото имаше какво да се разгледа и в другото разклонение.
Всички гледат как се минава на класика
Локуми, шоколади и възли на дъното на Моровица
С Данчето изоставихме цялата група и се върнахме назад, защото имахме много важния мисия – заснемане на поздравителен адрес за нейни приятели (повече за това скоро 🙂 ), но бързо бяхме застигнати, защото май се бяха поуморили курсистите и работата вървеше на приключване. Следваха качването на дънния отвес – нищо и никаква работа, още няколко промушвания и входния отвес, който за голям кеф сега беше надолу 😀
Тошко следи внимателно за реда в пещерата
Данчето позира със специална мисия
Оптимистичната прогноза не беше достатъчно оптимистична, защото успяхме да излезнем към 18 и малко, поне първите – и така на талази до към 19 и нещо. Двата субекта от женски пол от началото на разказа, заедно с кучето, ни чакаха на входа на пещерата и грижливо поддържаха огъня, за което им благодирим. Пък и впоследствие се включиха в приготвянето на храната, за което също благодарности. Останалото беше ясно – скара, наденици и ребра, ребра и наденици, вино, бира и една пещерна ракия, която Папи намери, докато местеше камъни… Разбрахме, че май е била оставена някъде около 1995г. – добре отлежала, добре влизаше! Изпихме я за здравето на тези, които я бяха оставили там 🙂 Аху-иху и после тихо почти до заранта.
Романтичното преспиване на входа на пещерата в листа, прах и сажди от огнището донесе много емоции, а за един курсист и още нещо – Данчо, ти си знаеш 😀 Който когато поиска стана, Мая специално я събудихме към 11, направихме един брънч, събрахме багажите и хайде обратно по калния баир към цивилизацията…