След кратко затишие отново сме в ефир с любимия ви сериал – „Курсисти на практика“.
Две седмици ходене по хоризонтални дупки и сега е отново ред да изпитаме кой какво е забравил от ТЕВ.
Пак сме си на домашния полигон на Подмола, не за друго, а да не се излагаме пред чужденците 😉
Уикендът почна динамично – Тошето беше приготвил 2 системи предварително от петък (благодарности!) и цикълът по качване и слизане беше напълно затворен. Докато малките гъсеници се организираха кой да почне първи по въжето, Светли вече пускаше още въжета. Междувременно останалите се забавляваха с накатаване на въже в торба и другото им най-любимо нещо:
Любимото занимание – връзване на възли!
Първата успешна осмица с 2 уши на Ники – Колето одобрява
Който не е връзвал възли, само той не знае какво блаженство и наслада на душата носи това занимание! Ободрени и щастливи, курсистите почнаха да щъкат нагоре-надолу, къде мудно, къде още по-мързеливо, абе нали правеха нещо за пред инструкторите. Карай, щеше да свърши практиката и после само бири щяха да пукат. Явно само това им беше в главите, защото видимо разсеяни от статистите-бираджии, обикалящи безгрижно наоколо, почнаха да забравят как да работят с джаджите или рязко ги хващаше страх от високото…
Старите кучета се забавляват и позират
Всичко беше много хубаво и беше напът да стане още по-хубаво, когато Папи реши да екипира едно парапетче от само едни нищо и никакви 60 метра. Човек можеше или да достигне пълно душевно спокойствие след минаването на парапета или да симулира звуци, подходящи за издаване по време на креватна гимнастика (Мая чувахме те през цялото време – Тони Големия може да потвърди!).
Папи не събира старо желязо, а отива да пуска 60-метровия парапет
От тук нататък практиката можеше да се раздели на две – бири + сеири и парапет + мъки. Нямаше много място за избор и затова курсистите се нареждаха за изстрелване по парапета. За тяхно допълнително раздразнение, точно в началото под парапета, част от статистите си устройваха гурме гуляй с наденици на скара. Питателен аромат на скара стигаше чак до небето, а за минаващите оставаше дима, сълзите и шегите на техен гръб, че ще бъдат като опушени мръвки, като слезнат долу. Ако въобще слезнеха долу, защото страданието за някои продължаваше вечно…
Парапет ли е, чудо ли е
Не ги гледайте как се усмихват – само позират за снимката
Времето си минаваше, умората и гладът надделяваха – край за деня и малко почивка. Хайде, и за утре да остане нещо…
След бавното и натуткващо утро, всички окомплектовани бяха готови за…. познайте… ПАРАПЕЕЕЕЕТ! Системи-парапет-системи и нещо ново – спасяване! Тъй важна част от пещерното дело. Папи направи бърза демонстрация по спасяване на пострадал (и Оскар за поддържаща роля на умрял отива при Симо) и след това беше ред на останалите да се пробват. Със сигурност стана ясно, че трябва мнооого практита и повторения, за да стане всичко бързо и точно.
Демонстрация по прихващане
Тони и Данчо си станаха много близки
Макар и за последно, остана да споменем и тролея… То, май, всъщност, не е много за споменаване… То и затова няма снимки… Щото, който не се беше качил на тролея, той не беше забравил как се накатава десандьор 😀
И за да завършим оптимистично практиката, един обобщаващ цитат от Данчето, зоркото статистко око: „Да се радват курсистите, че са живи!“.
Ами да са живи, че тоз уикенд пак сме на пещера. И да си опичат акъла, че не може само кифтета и над’ница на тая скара…