Пещерен курс 2019 – Зимевица 16-17.03

Нов уикенд – нови приключения! И то какви! Първи пропастни пещери и работа по въже на тъмно, влажно и кално… Съвсем като истинско и любимото ни!

Дали обаче се оказа любимо за курсистите ни? Тази седмица имате възможността да преживеете проникването им в Елата и Колкина (не чуваме овациите) директно от разказите им. Приятно четене 🙂

————————————————————————————————————————————————
Като за начало ще направим две уточнения:
– правописът и пунктуацията са запазени автентични – ако откриете грешки, препоръчайте учители по български език 😉
– обичайното подмоткване, което е и лайтмотивът на тазгодишния курс, беше съкратено, за което поздравяваме курсистите 😉

Мая така се готви за влизане в Колкина, само че не си е написала разказа и не знам как е било

 

Анди:

В Елата всичко ми хареса много, освен тесняка с локвата. Тръгнах с ентусиазъм навътре в тесняка, но когато видях локвата просто се отказах, защото ме беше страх колко е дълбока, а аз не мога да плувам. Не обичам да се мокря. Елата повече ми хареса, защото от Колкина почти нищо не видях. С въжето на слизане нямах проблем, но на парапета ме беше страх, защото не успявах да стигна другия край и Делчо се наложи да ми помогне. Накрая трябваше да се осигуря за неговия къс ремък. Стигнах до старото дъно. През цялото време Делчо ми разказваше интересни пещерни истории, които много ме впечатлиха. На качване карабинерът на водещия се заклещи в гръдния ми самохват. Опитах по всякакъв начин да ги отплета, накрая повиках Делчо за помощ, но като се качи на въжето някакси се отделиха. Иска ми се някой ден да открия нова галерия или нова пещера и аз да й дам име.

Антон (малкия):

в елата беше много яко за жалост моя челник се развали и светеше доста слабо въпреки че му сложих и резервните батерии което си беше малко притеснително за мен че почти не виждаш къде ходиш но свикнах с малката светлинка влезнах в първия тесняк който беше сравнително приятен на влизане и за изненада тошето ни каза че след тесняк номер 2 има фосили което мен лично ме заинтригува и нямаше какво да ме спре да вляза в поредния тесняк с малко вода навлизане всичко беше добре но на излизане се понамокрих като за последно благодарение на Светли който помогна на всички с ръка или крак за да излезем излезнах от първото тясно място вече мокър и си казах няма от какво да се пазя от тази вода и влезнах в малкото езерце донамокрих всичко сухо по мен беше неприятно в началото но след това свикнах и беше поносимо добре докато в колкина беше малко по сложно имах малък проблем с педала победствах малко забавих групата от бързането ми да сляза долу но лека полека слезнахме и до ново старо дъно наложи се да изчакаме и втората група докато я чакаме решихме да влезнем във един хубав тесняк който ни одведе до една малка заличка видяхме една спелео стълба и от любопиство слезнахме да проверим какво има слезнахме и намерихме един парапет закачихме си късите и дългите осигурителени ремъци и да видим какво е продължението стигнахме до една огромна зала която после разбрахме че се казвала 1 януари но нямаше време да се спуснем да разгледаме дойде време да излизаме и лека полека да се качваме към изхода не беше лесно след не знам колко време почнах да виждам светлина с последни сили се изкачих а то накрая било най трудно не стига че нямам вече сили да попам а самохватите бяха решили да ме затруднят допълнително като не искаха да вървят сами по въжето едва едва излезнах и се проснах на поляната едвам дишащ в крайна сметка беше яко

Антон (големия):

Мисля, че след Елата тесняци вече няма да ни плашат, а в Колкина добре упражнихме спускане и изкачване на отвеси. И двете пещери ни представиха красиви и интересни образувания.

Алекси:

Дойде уикенда, време за поредната практика, а този щяхме да влизаме в пропасти. Време беше да приложим на практика това което бяхме тренирали досега. Дестинацията в събота е пещера Елата, един отвес около 20 метра и след това красота – безброй образувания. Минах рапела и след това, докато чакам останалите, се разходих наоколо сред красотите. След това Тошо ни хвана половината, които вече бяхме слезли и отидохме да дирим амонитите. Минахме през едно голямо синтрово езеро и след това дойде първия тесняк, който изобщо нямаше да влезе в графата тесняк, ако не беше огромната локва точно по средата му. Минаването беше доста изтощително физически. С ръцете се подпираш на дъното на локвата, изпъваш тялото като струна и опираш гърба в тавана, а като минаваш се молиш да не ти се изхлузи някоя от ръцете и да пльоснеш целия в локвата по очи. Минах и се оказа, че това било лесната част. Следваше още един тесняк. По една пързалка, около два метра, се слиза до дупка широка точно колкото да се промуши някой кльощав човек, а след това има чупка 90 градуса и не се вижда нищо по натам, минава се съвсем на сляпо, с краката напред, но минах сравнително лесно, надолу. От другата страна на тесняка имаше широка зала с която пещерата свършва. Бързо намерихме вкаменелостите на амонити, докато чакаме останалите да минат и след като се събрахме долу дойде време да излизаме. Аз мисля, че тръгнах пръв. Нахаках се в тесняка и Тошо ми каза да излизам с двете ръце напред. Колебаех се, но той настояваше и реших да не върша глупости. След кратка битка с тесняка успях да си изкарам ръцете напред и започнах да се прибутвам с краката, но скоро и на тях им стана тясно и се оказах заклещен, без нищо за което да се хвана, за да се издърпам и без място за маневриране с краката. Започнах да се гърча като червей с надеждата, че лека полека ще успея да се придвижа достатъчно, за да могат ръцете ми да излезнат от тясното и да се измуша, но гравитацията действаше наопаки и не напредвах изобщо. Спрях за почивка. След малко продължих да се гърча. Напредвах с милиметри, а Светли от другата страна ми подаде крак за да се хвана и да се издърпам, но аз, упорит като бивол и почти толкова умен, си бях наумил да излезна от там без чужда помощ. След продължително гърчене, ръцете ми се подадоха достатъчно за да мога да си опра мишниците в изхода на на тесняка и след още няколко почивки и неизвестно колко борба, успях да излезна. Пропуснах да уточня, че и в този тесняк имаше локва и вече бях стабилно наквасен. Следващия тесняк, онзи с голямата локва, ми се видя огромен широк булевард и тъй като бях вече мокър го прескочих без много да му се старая. Докато излезнат останалите си бях посъбрал душата и първата половина от нас се насочихме към изхода. След това нямаше повече драматични моменти. Слезнахме до колите, сложихме сухите дрехи и отидохме до къщичката на Колкина, където следваше джамборето. Там ни чакаше Колето с още хора от клуба, които бяха запалили огън и бяха сготвили превъзходен грах с месо. След като пристигнаха всички се разделихме и докато едните носехме още дърва за огрев, останалите се погрижиха за пържолите и салатата. В полунощ почерпих с ракия будните, по повод настъпилия ми имен ден, след което се предадох в ръцете на Морфей. На следващия ден идваше ред на Колкина. Там нямаше чак такива драми като предния ден. Спуснахме се без проблеми до старото дъно на пещерата на -68 метра, минахме през тесняка прокопан през 2009 г. и продължихме да слизаме до следващото дъно на -112 метра, където чакайки останалите решихме да се поразходим по Минната проходка (ако правилно помня), следващия тесняк, който са копали до 2013 г. След като стигнахме до зала Първи януари (ако и това правилно го помня), където е следващя отвес се обърнахме да си ходим. Върнахме се на дъното -112 метра, където почти всички бяха слезнали вече. След като изчакахме всички започнахме да се качваме един по един. Проблеми по пътя нямаше, но беше изтощително. Когато преминах последното междинно закрепване и започнах да се изкачвам нагоре, вече стабилно изтощен, въжето спря да се движи през гръдния самохват, което наложи да го правя на ръка при всяко изпомпване. На всичкото отгоре там става и доста тясно което затруднява маневрите, а има и телефонен кабел, който трябва да се варди и със редуване на каруцарски псувни и призиви към господ успях да се добера до повърхността на земята. Със сетни сили излязох и се проснах на ливадата под топлото слънце. След като събрахме сили започнахме да слизаме към къщичката за да събираме багажа. След като дойдоха всички направихме разбор на деня, досъбрахме каквото е останало и си тръгнахме към София. Като заключение мога да кажа, че беше един незабравим уикенд, изпълнен с емоции, красота и изтощение. Хиляди благодарности на хората които ни посрещнаха със запален огън и сготвена, топла, превъзходна манджичка.

Ники:

Откакто започна курсът и от всички пещери, в които сме били, най-много ми хареса в Елата. Едно спускане и отиваш в друг свят.. Изобщо не очаквах, че веднага след спускането ще се открие толкова приказна гледка. За мен беше наистина много интересно да се разхождам из всички тези чудати форми, по които сладко,сладко спят прилепчета. Ноо бързо се върнах в реалността, когато заседнах в първия си тесняк. Май наистина ще трябва да отслабна, ако искам да бъда пещерняк 😀 Тесните места просто ме побъркват, панически бързо искам да се измъкна, но в един момент си дадох сметка, че аз май повече се боря със себе си, отколкото с тесняка.. ще има върху какво да работя. Втори път не знам дали бих минала през последната дупчица, но определено бих отишла пак в тази пещера. За Колкина, предвид всички разкази за нея и описания, някакси очаквах повече. Може би красотите й се откриват много навътре, предстои да разбера. 🙂 Стигнахме до “Първи януари” и до там си беше едно безкрайно слизане и едно още по-безкрайно качване. Е, поне видях какво е да си в пещера от този си мащаб – трябва си техника, самообладание и търпение. Иии най-вече хубав челник! Супер внушителна беше последната галерия (новото старо дъно), но някакси ми се искаше да видя онези малки детайлчета и красоти,за които само съм чувала. Тааа ако ходя пак в Колкина, искам да стигна до най-хубавата й част и чак тогава ще кажа дали ми е харесало или не, дали си е заслужавало или не. Като заключение ще кажа, че познавам какви ли не хора, но такова чудо като пещерняците не съм виждала! 😀

Симо:

ПоКъриТелнО 😉

И накрая, за да ви държи влажно до следващия разказ, оставяме една снимка на Тошето за всички, които го пожелаха… Обеща, че следващия път ще покаже и прасец 😉

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *