С трънски корени и лека тъга признавам, че по трънско няма големи пещери. А варовикови скали или карст, основна предпоставка за образуването им, се намира сравнително околовръст. Голяма част от билата са такива, включително един от най-емблематичните върхове – „Драговски камик“ или както го знаят местните „Трънският Матернхорн“, заради особената му прилика с едноименния връх. Водата минавайки през варовиковите скали ги разтваря и образува подземни галерии и реки. По този начин може да пропътува километри, събирайки притоци от различни хълмове подобно на надземните реки, преди да излезе на някой извор. Така са се образували и най-дългата в района пещера „Еловица“ – 224м, и най-дълбоката „Пропадо“ с 63м под земята.
В търсене на интересни места Руслан от Трънско туристическо дружество ми прати снимки и миналата Коледа – с котката Сарма и няколко приятели посетихме новата пещера. По пътя открихме огромен и стар вековен дъб. Клоните му се извисяваха високо към небето, почти като отделни дървета, а кората му беше напукана на дебели парцали. „Кръстато дърво“ го нарекли местните. Направихме си няколко снимки, а впечатлението което ни остави бе толкова силно, че впоследствие именувахме новата пещера на него – Кръстатата.
Оказа се симпатична, разклонена изворна пещеричка на 2 етажа и с няколко входа. Входът във височина на 2рия етаж, разбира се, не като тесния през който проникнахме :D, беше широк и с хубава гледка към долината на Руй планина. Марина, Филип, Симо и Ванката наблегнаха на чая до входа, а сестра ми Мими и Алекси показаха смелост и изследователски дух и се набутаха на почти всички разклонения и тесняци( виж тук старата статия ) Добили представа какво ни очаква извадих инструментите и командировах Руслан за помощник картировач. Започнахме. Картирането на пещера не е лесен процес. Особено когато крайната цел е нещо което що-годе да има общо с реалността а в същото време хората покрай теб не трябва да замръзнат за да пожелаят да дойдат и друг път 🙂
За наше щастие е 21 век. Днес картираме с помощта на електронен уред – дисто и на обикновен смартфон, за разлика от тегавата система с рулетка, компас и наклономер от близкото минало. Това за съжаление не ни помогна кой знае колко защото галериите се оказаха тесни и криволичещи с разнообразни препятствия. В допълнение и типично за бодливото трънско, времето се беше случило снежно-студено. И така бавно точка след точка и разстояние след разстояние успяхме да картираме само 18м преди студът да изпие батериите на отбора.
Недовършената работа винаги гъделичка някъде надълбоко в мозъка и Руслан вече вкусил от мекото на откривателската дейност не остави нещата в застой. Второто ни ходене този път беше почти топло и в компанията отново на Алекси, Сашо Лазаров и няколко приятели от Трънското туристическо дружество – Катя, Лили, Борис се върнахме да довършим.
Сашо изпробва някакъв нов метод с фотоапарат да снима и после да сглоби нещо като 3Д модел но батерията му падна и това начинание остана за някой друг път. Този път Алекси беше въведен в тайните на картирането, макар да не разбра много много, но пък успяваше да смогва на моите напътствия – сега стреляй натам, после ми вземи този ръб, след това най-долната и горна точка и така нататък.
Това е историята на Кръстата – дълбока 12.6м и дълга 44.6м.
Проучването на пещерите ни помага да разбираме по-добре как са минавали в миналото или днес водите под земята. А това знание ни помага да ги опазваме защото ако днес хвърлим боклук или замърсим губилището на поток или река, то утре тя може да излезе в нашата чешма.
Участници в поход 2:
Ефи,
Алекси,
Сашо,
Лили,
Катя,
Борис
