След множеството пещерни дела и в духа на най-женския месец, няколко момичета от пещерен клуб Под Ръбъ сформирахме женски отбор по футбол и се записахме на благотворителен турнир организиран от „Футбол с кауза – Дами канят“. Благотворителната кампания бе с цел набиране на средства за едно момиченце на име Вили, която има нещастието да е болна от много рядка болест „Атаксия на Фридрайх“. За близо 3 часа бяха събрани 2470 лв.
Без никаква корист в сърцата решихме да се по-забавляваме докато помагаме. Членовете на отбора ни са: свирепия ни нападател и краен защитник Данчето (27), грациозната Деси (5), неуморимите ни крила Мими (Б1) и Ефи (Б2), капитанката на отбора Марина(4), защитника Дияна (23), на вратата – Боби (26), златната резерва в мое лице (13) и пияната ни резерва Емона (11), която за жалост не стъпи на терена.
Денят ни започна от рано, събудихме се жадни за кръв, някъде към десет, десет и нещо. Срещата ни беше в 128-мо СОУ „Алберт Айнщайн“ за да съберем целия отбор за първи път, което се оказа от „мисията не възможна“, защото успяхме да се съберем 7 от 9 персони. За жалост отбора ни в началото беше много хаотичен, все едно виждахме топка за първи път. Някой от отбора се бяха прибрали към 7 ч. сутринта, няма да споменавам имена, те си знаят, което до някъде ги оправдаваше. Малко пасчета, малко дузпички и сме готови.
В 13:00 ч. започна турнира, сърчицата ни се бяха свили до неузнаваемост. Определени бяха 2 рупи: група А в която попаднахме ние и група Б, всяка с по 4 отбора. Всеки отбор играе 3 мача в групата си и излъченият победител отива на финал. Първият ни мач играхме с „Tornado Ladies“. Изглеждаха много напудрени и излъскани, точно като отбор. Някой изказа много добра реплика, която ще цитирам „Тези момичета имат толкова грим, колкото нямам вкъщи“.
Начален сигнал и всички хукнала в различни посоки с мисълта „Боже какво да правим“. Изумлението дойде в момента в който разбрах, че не тичаме безразборно, а изглеждахме, бих казала, доста прилично и адекватно на терена. Мача мина в жестока отбрана от наша страна в резултат на което приключихме 0:0. В този момент решихме, че може и да преминем в настъпление.
Втория мач играхме с „PwC Ladies“. Всички шушнеха, че били най-добри в групата, но ние вече имаме самочувствие. Още в началото на мача капитана ни Марина с брилянтна асистенция от Данчето, вкарахме изумителен ГОООООЛ. PwC Ladies се ошашкаха, малко след това си вкараха автогол. В средата на мача с резултат 0:2 в наша полза се успокоихме малко, което ни изигра лоша шега, вкараха ни гол ☹. Нищо, продължаваме напред. След този гол нашия отбор почна да дава жертви, капитана ни беше изшит с топката в лицето и изкърви, уникалното ми крило Мими беше със изкълчен глезен. Лошо. След това съдията свири 2 наказателни удара пред врата ни и една дузпа. За жалост вкараха гол 3-4 минути преди края на мача. Двубоя завърши 2:2.
Третия мач играхме с „Черните пантери“, които се оказаха слаба работа. Мача завърши 3:0 за нас. Никой не можеше да ни спре. Бяхме истински фурии. Комбинацията Марина и Данчето отново помогна и донесе 2 гола за отбора ни. Трети гол вкарах АЗ на празна врата, за секунда ми се стори, че топката няма да влезе, но сгреших и ГООООЛ. Обезумях от щастие, цялата ми глава изтръпна, не е истина. Колко емоции носи един прост гол. След последния съдийски сигнал момичетата от „Под РъБъ“ се търкаляха по терена, прегръщаха се и се целуваха. Чуваха се крясъци „Колкинааааааа“, „Мусакаааааа“ и други от този сорт.
 |
 |
Щастието беше пълно! Отидохме с очаквания, че ще ни размятат по терена, но не, ние имаме победа. Изчакахме класиранията и се оказа, че НЕ отиваме на финала заради голова разлика. „PwC Ladies“ са вкарали повече голове от нас. Шанс. Пожелахме им успех, понеже сме широко скроени. Отбора ни се оказа, много атрактивен обрахме всички грамоти. Осен грамотата за участие, Данчето взе грамота за „Най-грациозен шпагат“ и Марина взе грамота за „Най-акробатично отиграваме“. Абе железни сме!!!
В крайна сметка се надяваме да сме помогнали поне малко на Вили. Пожелаваме ѝ успех в борбата, която ѝ предстои. За нас беше огромно удоволствие да участваме на турнира „Футбол с кауза – Дами канят“ и благодарим на организаторите.
Автор: Катя Съчкова