Пещерен курс 2019 – Карлуково 02-04.03

Второ практическо занимание на курса, което мина под надслон “Голямото подпръдване”

Трите почивни дни предвещаваха хубаво и стабилно натоварване, но дали всъщност така стана…? Локацията – любимото Карлуково, парапета на Проходна и скалите до малкия вход. Имахме и изненада – включване в 92-рата минута на двама нови курсисти, които хал хабер си нямаха какво трябва да правят, но пък имаха ентусиазъм. Поне засега.

Съботата мина във висене и преминава на парапета в Проходна – наляво и надясно, надясно и наляво и малко нагоре-надолу по допълнителните въжета. Духът на коленете на миналия курс нашепваше на новите курсисти, които повлияни, не спряха да лъскат и жулят скалите с колената си, които, явно, за нищо друго не можеха и да ползват.

Мая се любува на Тони, който, явно, също се любува на нещо, но не на Мая

След края на дневното занимание, бяха сформирани бойни групи по събиране на дърва, опъване на палатки и оформяне на лагера. Гледката на окупираната поляна, съчетано с голямата купчина събрани дърва, само бегло очертаваше, че ще има яко цър-пър и руски песни. Скарата беше приготвена, бирата и виното отворени иии… нямаше никакви руски песни! Курсистите бързо-бързо се шмугнаха по палатките си – за някои пренощуването на открито толкова рано през годината щеше да бъде голямо приключение…

Както може да се види по снимките, на сутринта настроение беше повече от минорно, дори задгробно е меко казано. Част от новаците не бяха спали, щото умрели от студ, друга част май били препили, трети пък им било рано да стават. Приготвянето на закуската и въобще приготвянето за практиката след това представляваше едно голямо натуткване – всички се носеха като мухи без глави, без особена цел.

Светли показва възли, Мая гледа, ама май още спи, на Стефчо му е студено

Ники се опитва да смота нещо, Колето не е доволен

Стартирахме по ракиено време, само дето никой нямаше да пие, защото имаше тепърва да се минават системи… Малко загрявка на парапета и един по един курсистите отиваха на скалите за първите си минавания на закрепвания и пускания на най-дългите си рапели в живота, до момента. Интересът беше голям, но очите на страха бяха още по-големи. Всеобщото мнение беше, че като се качиш най-горе, ако не гледаш надолу, няма проблем. Ама ако погледнеш, не е сигурно дали няма да изцапаш гащите… По тази причина вкопчването във въжето и прегръщането на скалите май носеха някакво успокоение, че тоя живот няма да свърши на ей това спускане.

Виж мамо, мога и без ръце!

Всички успяха да минат по няколкото системи, че някои даже повториха, потретиха! Други постигнаха успех в това да си държат краката изправени срещу стената, а трети да ги е страх една идея по-малко. Но всички бяха уморени, четеше се в премрежените им погледи. Сложихме точка и на днешното занимание.

Алекси прави стойки на въжето

Лагерен огън, втори дубъл – днес събирането на дърва беше по-мащабно и от вчера. Част от групата си бяха заплюли едни паднали дънери на входа на Свирчовица и много искаха да ги донесат. Не ги спряхме. Затова пък и направихме огън до небесата – ясното небе и звездите бяха знак за студената нощ, която предстоеше. Пак скара, пак бира и вино, и пак няма руски песни… Курсисти, научете ги тея песни, не може така! Ще бъдете скъсани на изпита, ако не изпеете поне един куплет!

Хубаво е край лагерния огън

Втора сутрин, пак възли, пак подмотване… Но поне стартирахме по-рано! Слънце се подаде и на хоризонта, денят щеше да бъде топъл, иделно за загряването и движение по въжето… ако някой или всички не бяха забравили как се прави това…

Като ренесансова картина – всеки прави нещо, но не и най-важното

Тълпите туристи, които минаваха покрай нас, не смущаваха толкова курсистите, колкото това, че бяха забравили последователността на местене на джаджите при прехвърляне… Може би липсата на руски песни, оказваше своето влияние или просто подпръдването докато се приготвят им изпиваше мозъците.

Разбор в края на практиката

Края на практиката, доказа, че трябва още практика. Е, такава ще има, още следващия уикенд.

И ако ще ползвате коленете за подпиране на скалата, то вземете си резервни такива 😉

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *