Колкина стана на 2ро място по дължина в България! – eкспедиция “Укулеле”

Тази година Баба Марта дойде и направо влезе в Колкина с експедиция от преобладаващо дамско присъствие. Това се случва за първи път. В началото бяхме 1, после 2 и сега две години по-късно в пещерата лагеруваха 6 жени и 5 мъже. Типично за месеца обаче Баба Марта донесе и много вода. Така двете основни места – галериите зад полусифона и блокажа на дъното бяха блокирани.

Успяхме да извлечем плюсове от ситуацията с довършване на позабравени и дълго чакащи места, като това допринесе за новата обща дължина 13 557м., с които Колкина се позиционира на второ място за България след Духлата (17 600м)!

И така, ще започна отзад напред с най-хубавата новина за коленете на всички пещерняци, стигнали до галериите след лагер 2:

Вече няма пуканки!!!

Пуканки е много красива галерия-тунел, на която и четирите стени са покрити с бели дендрити. Около 10-тина метра от нея обаче се преминават лазейки по корем, а на още доста места ползваш и колената. Заедно със закачаща се прониквачка, макар и изключително красиво, не е никак приятно. Веднага след това се излиза на река Мунинци и там се върви по нетруден, но и не много бърз меандър с клякания, откатервания и едно водопадче, където, таман изсъхнал, дежурно се намокряш, особено сега при висока вода. Е, Папи, чакайки предния ден Фичо и Павката да катерят, разръчкал в зала Калоян едно потенциално място и последния ден ме викна да се мушна между камъните. Минавайки отдолу, влязох в една галерия и видях, че има стъпки, но не познах мястото, а Папи, като чу веднага, реши да дойде, та се върнах да доразчистя и да му помогна да си сгъне на 4 краците, за да премине. Няма и 20-метра и след един завой се озовахме в долната част на стълбичката! Спестяват се поне 20-30 минути по пътя за дъно и полусифона – голям кеф! Даже няма нужда да се катери ронляка с въжето – директно стигаш до стълбата. Остава само мястото да се пооблагороди, че в момента е леко тясно и има един-два по-големи камъка, нуждаещи се от изчукване.

Велики канал

Същия ден две групи – Фичо и Павката Гогов и “Групата на Шаро” в състав Тошко, Катето, Деси и Живко Генчев работиха по разклонения на голямата река на дъното преди блокажа. Фичо и Павката копаха и изкатериха едно разклонение, което макар с вода се оказа много стесняващо и за сега е с неясен приоритет. Групата на Шаро картираха едно безименно, уж перспективно, но задънващо качване.

Прашната Река

Данчето се любува на интересни образувания на 2рия етаж

Данчето се любува на интересни образувания на 2рия етаж

Втория ден с Данчето Картирахме още един 2-ри етаж на Прашната река, който се намира по-навътре по меандъра. Около 50-тина метра ужасен ерозирал ронляк, но накрая завърши с прекрасен натек и много, ама много красиви образувания. Прилепите също бяха оценили мястото, защото по пода не липсваше гуано. Същият тоя натек обаче слиза до долното ниво в реката под формата на красиви сталактити и запушва и без това тесния меандър. Аз се наврях до самия край и преди образуванията има много симпатични хеликтитчета. Нямаше как да ги снимам, защото едвам имаше място за мен, но интересното беше тяхната посока. За тях знаем, че когато има течение, те нарастват по посока на течението, а тези бяха направо хоризонтални над реката! И наистина, докато на горния етаж няма грам вятър в момента, в който слезеш на реката, се усеща много стабилно течение. Седейки там и наблюдавайки възможностите за преминаване, за съжаление, ще си трябва доста работа, ми се стори, че някъде в далечината чувам водата да бие, това би могло да означава, че скоро след това стеснение има прагче или водопад. Предстои да разберем.

Натекът в края на 2рия етаж

Красиви кръгло-мъхести топчета по стената

Красиви кръгло-мъхести топчета по стената

Хеликтити

Хеликтити

Кристалчета и снежно бели иглички и калцитни образувания

Кристалчета и снежно бели иглички и калцитни образувания

Реката под лагера

През това време Групата на Шаро се разходиха по едно разклонение от зала Калоян, в което знаем, че тече реката, по която идваме, то е задънено и в двете си страни – излиза от блокажа преди лагера и после влиза отново в камъните на долните части на зала Калоян. Докато Папи го картирал, Живко намерил едно странично разклонение, което кръсти “Ъндърграунд”. Това е леко тесен но изключително красив тунел – старо, забравено ниво на реката, на което стените и тавана са изцяло покрити с гипсови кристали, езици, игли и всякакви бели и блестящи кристалчета. Последния ден с Папи го картирахме – около 50 метра и задънва с голямо срутване.

Образувание Богомолката

Богомолката

Гипсови езици

Гипсови езици

Златната игла

Цевична драперия

Цевична драперия

Гипсови кристали

Гипсови кристали

Отвес “Укулеле”

На няма и 100 метра от лагера ни седеше едно позабравено отвесче, доста широко и винаги капе, или поне когато аз съм влизала. Така и не беше пуснато, та това беше още една задача за отмятане. Докато Папи го екипираше, аз се заех с картировката и почнахме да мислим на къде ли отива тая вода? Дали може да е към Прашната река? Тя единствена се връща назад от тази посока и сякаш към лагера… Така след около 20-тина минути, много пиратски и двамата се озовахме на дъното. Не разбрахме накъде отива водата, защото 15 метра отвес свършва с тапа камъняк и под една ниша водата се губи отново в камъните. Жалко, но поне знаем, че там е край.

Реката на сърцето

Друго поизоставено място – малко след “фурна 2” идва лява река, вливаща се в основната с малко водопадче, което оформило в скалата езерце под формата на сърце. Там имаше едно разклонение с галерия, които така и не успяхме да картираме, защото гонехме основната река, по която имаше много за картиране по това време. Делото беше довършено от Папи и Фичето на излизане.

През трите дена биоложките, Вили и Ния, се разхождаха на различни места в търсене на буболечки и прилепи. Предстои да разберем резултатите и с какви още животинки споделяме подземния си живот.

Излизането, също беше съпроводено с предизвикателства – един кръст оздравя, но едно коляно се наду, един ляв крак беше разтрит и така калното уширение след втората фурна получи ново име – зала “Разтривки”. После един крачен самохват се скъса, но накрая всички успяхме да излезем по светло! А аз събрах пробите за радиация (без една), които оставих почти преди година и ще предам на Любо да разчете. Така, ще имаме по-пълна представа на различни места в пещерата, колко радиация има и как се мени.

Специални благодарности на Найден, Пепи и Младен за помощта от горния свят, логистиката по багажа, поддръжката на телефонната връзка между повърхността и подземните лагери, огъня в къщичката и топлата манджичка след дългото и мокро излизане! Безценно. Създадохме и нови приятели в селото. Мими и нашите слепи приятели Калинка и Виктор покопаха и обходиха обекти на повърхността.

Укулелето

В експедицията под земята взеха участие:

Под Ръбъ Ъндърграунд ПК София
Папи,
Фичето,
Катя,
Деси,
Данчето,
Ефи,
Тошко
Павката Гогов,
Живко Генчев
Вили,
Ния

-Текст и снимки: Ефи

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *