Искърското дефиле е както люлка на пещерното движение в страната, така и особено богато на подземен живот, а в книгата си „Пещерна фауна на България“ Петър Берон (впрочем, първият влязъл в Колкина дупка заедно с Христо Делчев през далечната 1960 година) отбелязва района на Искрец-Церово като особено важен в биоспелеологично отношение. Към момента състоянието на зоологичните изследвания в Колкина дупка е като това на Блокажа – стига някой да се хване сериозно и дългосрочно, откритията са гарантирани. Ето какви подземни обитатели са ни известни дотук.
Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros)
Това е най-дребният от петте вида подковоноси в България, който можете да видите почти във всяка пещера или минна галерия. В убежищата си виси поединично, плътно завит с крилата си, а навън се занимава предимно с ловене на комари, мухи и малки молци, които може да сграбчи в полет или да събере от листата на дърветата. Постоянно високата честота на ехолокацията му позволява да се ориентира отлично не само сред гъстата растителност, а очевидно и в колкинските тесняци.
Андреев еуполиботрус (Eupolybothrus andreevi)
Тази стоножка е ендемична за България, което означава, че се среща само тук и никъде другаде по света. Всъщност, единственото ѝ предишно находище е Водната пещера при гара Церово, а снимката на Цецик от септември 2018 е първата снимка на жив представител на вида, правена някога. Същински троглобионт, андреевият еуполиботрус се среща в най-дълбоките части на Колкина, където вероятно се храни с дребни безгръбначни животни, които предстои да открием.
Светломразец (Pheggomisetes globiceps lakatnicensis)
Макар някои да ги оприличават на мравки, светломразците всъщност са бръмбари от семейството на бегачите. За това, че са троглобионти, свидетелстват липсата на очи и удължените им крайници. Техен представител е намерен в Колкина дупка по време на първото й посещение, когато известната й дължина е само 68 метра.
Сферомидес (Sphaeromides)
Сферомидес
Това е род сладководни рачета от разреда, към който спадат мокриците. Смята се, че са заселили пещерите на Западна Стара планина след отдръпването на морето през Горна Креда и постепенно са преминали от морски към сладководен, по-специално стигобионтен, начин на живот (стигобионти наричаме животните, които обитават подземните води). У нас се срещат два вида – бурешов (Sphaeromides bureschi) и полатенов сферомидес (Sphaeromidcs polateni), като първият е известен от Водната пещера, Душника, Кална мътница и Беляр, а вторият – от Извора на Полатен. Сферомидесите на голямата колкинска река вероятно са бурешови, но дали това е така, предстои да разберем.
Нифаргус (Niphargus)
Това е родът на едни от най-разпространените в Европа пещерни (стигобионтни) рачета – тези, които плуват настрани и които сте виждали, ако не в Колкина, то в Темната на Лакатник. За някои техни представители се твърди, че могат да издържат до 200 дни без храна, всъщност, не толкова учудващо в бедната на органика среда в пещерите. В България се срещат общо 7 вида нифаргуси, два от които са ендемити. Нашият екземпляр е уловен не в пещерата, а на извора на разклона за Къщичката от Николай Симов (Блеки) – ето ви един начин за практикуване на спелеология до дупка с интересни резултати.
Пещерна пиявица (семейство Erpobdelidae)
В България се срещат три вида пещерни пиявици (Trochaeta bykowskii, Dina absoloni и Dina lineata), като находищата им се броят на пръстите на едната ръка. Морфологично, трите вида се различават по сегментацията на тялото, но в последно време молекулярните генетици показват, че работата е по-заплетена отколкото сме си мислели. Няколко нови вида от подземните води на Странджа тепърва ще бъдат описвани. Дали колкинската пиявица, която намерихме в голямата река, спада към познатото или непознатото, надяваме се скоро да научим.
За изготвянето на статията е адаптирана информация от „Пещерна фауна на България“ на Петър Берон. Снимките са на Цветан Остромски, Николай Симов и Боян Петров. Видовете (или родовете) безгръбначни животни определиха Павел Стоев и Николай Симов.
автор: Виолета Желязкова