Пещерен курс 2019 – Темна Дупка 23.02

Първа практика (оградете верния отговор):
– на въже
– в пещера
– в пещера на въже
– да оцелеем на въжето
– да се изкачим по въжето успешно
– да се спуснем по въжето и да оживеем

Който и от отговорите да изберете, ще бъде валиден за цялото практическо преживяване на курсистите в съботата. И за да не се чудите дали въобще са останали курсисти след Чатала от предния уикенд в Темна дупка… ами всички се записаха! Влажните спомени от пробното ходене нямаше как да изветреят, защото първата практика се проведе пак в Темна, пак на Чатала, пак в онази страшна бездна, на която пуснаха рапел 🙂

Този път имаше още повече първи неща – въжета, сбруи, инвентари, карабинери, ле-ле-как-се-казваше-това и онова-другото. Практиката почна с разтопяване на ледовете и сополите, които си носехме от крайно студения ден навън, със запалване на карбидно осветление – да знаят курсистите как е почнало всичко, и че не всичко е LED. В голям интерес и захлас, се достигна до общото заключение, че карбидката е като билетче от лотарията – или ще ти свети и топли, или ще гърми и гори…

Как се ползва карбидка

Програмата по-натам включваше запознаване с личния комплект на пещерняка, нахлузване на седалки и закачане на всевъзможни джаджи по курсистите, проверка дали всичко е точно, но не защото сме правили кекс снощи, а защото щеше да се мре, надъхване, пак проверка и известна доза страх.

Кратко припомняне кое е ляво и кое дясно

На туй малко момче, таз голяма седалка дали ще стане??

Само Мая е способна да си слага седалката и да позира едновременно

Както е видно от снимките, това ритуално обуване отне повече от известно време… За да няма допълнително подмоткване, Папи и Марта се заеха с главната задача за увеселяване на курсистите:

Папи и Марта екипират системи

Висяха достатъчно въжета, че да могат всички курсисти да се обесят. Надявахме се да не стане това. От тук нататък инструкторите поеха нелеката задача да накарат клатушкащите се като трепетлики кандидат-пещерняци да вървят успешно нагоре-надолу по въжетата завидно време без да им умре желанието за живот 🙂

От тази част документиране липсва, защото фотографът, заедно с Тошко и Крис, отидоха да си правят кефа на лов за снимки в пещерата – ето какво хванаха:

Крис и Тошко позират – горките, мислят че ще има русалки…

На връщане заварихме следната картинка… Имаше хора и горе, имаше хора и долу, все още нито една жертва, но и нито един майстор на рапела.

Какво трябваше да направя сега???

Но най-хубавото беше, че имаше и картинки като тази – хора, които продължават да циклят по въжетата, без да се отказват.

Подметки във висините

Доброто настроение и дух се запазиха през цялата практика, а за награда отбелязахме първият успех с бира в кръчмата!

До нови пещерни системи и рапели скоро…

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.