Слънце грее, птичките и пчеличките си правят каквото имат да си правят, романтично ухание… на кал се носи във въздуха! С такъв патос срязахме лентичката на новия ни курс и официално го открихме 🙂
Изненадващо и за нас, тази година отново имаше интерес и желаещи, които искат да прекарат уикендите на следващите 3 месеца на тъмно, мокро и СТРАААШНОООО, за да станат пещерняци и да качат някоя и друга снимка, с която да се похвалят на другарчетата си. Е, имат го!
Вече обичайно, направихме едно опознавателно ходене до Лакатнишка Темна – да приключенстваме, да се изкаляме, да видим кой ще оцелее и ще се запише на курса 😀 Програмата започна с инструктаж и бърза подготовка – нагласяне на каски, проверка на челници, напъхване на солети и салами по джобовете, да не би някой да умре от глад, не от нещо друго…
Както се оказа впоследствие, доста от кандитати бяха посещавали пещерата и преди това, Нооооо не и по този начин, който ние им бяхме организирали 😉 Започнахме с катерене през „Пързалката“, а ококорените погледи бяха на първа степен…
След изкатерването на пързалката и един приятно тесен комин се озовахме на „Кубани“, където имаше време за кратка почивка и обуването на седалките, които щяха да влезнат в употреба малко по-късно. Лека-полека кандидат-пещерняците почнаха да възвръщат нормалните си състояние и цвят на тена след ударното изкатерване. Любопитството към заобикалящата ги среда плахо се прокрадваше.
Разходката продължаваше с приповдигнат дух и настроение, поне до момента, в който стигнахме стоманеното въже над реката… Тук вече имахме ококорени погледи втора степен 😀 Инструкции как се минава парапет, как да си служим с осигурителни ремъци и хайде смело напред! Напред ли?? Тея ръце като стискат стоманеното въже, не пускат – като малко дете сладолед, само че без удоволствието от сладоледа. Доказахме на практика тезата, че „шубето е голям страх“, но въпреки това всички успешно минаха и заминаха и все още никой отказал се! Отдъхваме закратко и продължаваме, защото имаме заветна цел – езерото „Пепита“.
Стигнахме и „Пепита“ – отлична работа от всички 🙂 Извадихме софрата – размятаха се всякакви деликатеси, сладки, солени и всички потънаха в блаженството на почивката. Междувременно курсистите бяха посветени и в пещерното кално тайнство, както си му е традицията. Само един субект не се даде, така че предстои да го издебнем отделно само него.
Пътят наобратно мина някак неусетно, но за да остане цялото преживяване незабравимо имаше и голяма изненада за всички курсисти… Вместо през „Пързалката“, щяхме да излезнем през „Чатала“, където кандидат-пещерняците щяха да пуснат и първия си рапел! Голям кефф 🙂 или не? Всъщност това щеше да е вторият рапел, защото до подхода към „Чатала“ пуснаха първия си. Тук стигнахме и до последната най-висока степен ококорване. Без много увещания, а и понеже нямаше много други варианти за слизане, всички се шуснаха по въжето в дълбокото черно. Даже някои повториха – явно крастата ги беше хванала. Ммм много добре 😀
Доволно приземили се на твърдата земя, надрусани с адреналин и нашмъркали достатъчно прах от пещерата, вкупом си излезнахме навън. Приключението завърши, поне за този уикенд. Всички се справиха прекрасно! Имаха възмножността да се научат как да се движат в пещерата, за какво да внимават, помагаха си едни на други, даже поносиха някоя и друга прониквачка! Разборът и равносметката за деня – всички остават на курс, нито един не се отказва. Какво повече да иска човек? Една бира и порция кюфтета долу в кръчмата… Команда за бърза евакуация и бърза наздравица.
Хайде до скоро с нови приключения и нови забави 🙂