Нова година на Колкина
НЕ!!! Нова година В Колкина!!! Звучи Ъпсурдно, нали? Няма да повярвате за колко хора не звучеше така. Чак се учудих. Първо проникнахме 11, след Нова година четирима си тръгнаха, дойдоха двама, после още двама и накрая четирима ВИП-а да оценят нашата работа. И трима спаха на лагер Слънце. Абе, имаше трафик. Общо 22 пещерняка посетиха пещерата, разхождаха се, работиха и се забавляваха.
Много приятно ми стана да видя скъпи за мен хора в тази обстановка. Джу, Били, Игоря и Желязко. Даже и Цеката като видях се зарадвах. Като на Иракли (ама от едно време), само дето няма пясък. Ама за какво ти е като няма и море. А то без пясък и слънцето не ти липсва. Но пък има яко друг ФЪН. Особено с новото хърватско осветително тяло, прикрепено на новата ми каска. Това вече е друго изживяване. Видях толкова нови неща, сякаш бях в пещера, в която съм влизал преди много години. Искаше ми се да видя обемите с новата светлина. И видях. Там където последния път светех с Customduo-то и виждах голяма зала над прага, сега видях, че залата е повече от голяма, огромна, гигантска и разбира се по-големият проблем е, че е вертикална. Бях се оказал в дъното на отвес. Не се хваля, но както вече казах с помощта на новото ми осветление успях да осветя доста голяма част от него. Профилът му е с формата на око, като в най-широката си част е около 25-30 метра, на височина до ,където стигна лъчът на НОВОТО МИ ОСВЕТЛЕНИЕ, е около 60-70 метра. Разбира се за по-пълно удоволствие вали отвсякъде. Не, не е фина мъгла, а лек и напоителен пролетен дъжд . Беше първи януари. Прецених, че това не е задача в ден, който трябва да правя курбан. И пропуснах. Но пък съставих план. С Кирчо за нула време ще го изкатерим.
Като говорим за Кирчо, той какъв отвес изкатери… Когато вечерта се прибра имаше кал във всички дупки. За това му се наложи да вземе едно душче. Ще трябва да инсталираме бойлер. За съжаление отвесът задънва. А такава приятна река идваше от там. И е близо до блокажа. Имахме тайни надежди да ни отведе от другата му страна, но уви. Ще опитаме по традиционния начин. Папи вложи почти цялото си време, опитвайки по същия този начин. Провиране между павета, които крепят други павета, които пък крепят едни вагони, коли, къщи и кой знае какво още. Чувстваш се като хлебарка под чехъл. Но пък важното е, че жънем успехи и се придвижваме бавно напред. Имаме лява стена и по нея, по нея та до бовските извори. Разбира се усърдно се спряга идеята за следващ лагер, който трябва да е в непосредствена близост след блокажа. Много е далече. Два часа само да стигнеш до мястото за работа. Ама като дойде ще го мислим.
Разходихме се и зад полусифона. Аз и Теодор, Радост и Стамен. Картирахме. Около 350 метра. К‘во не е лошо. Откритата предния път нова река беше проверена по течението, но стеснява. Теодор екипира един малък и тесен отвес. Но пък за сметка на това имаше голям водопад. Срещу течението също леко стеснява, но се минаваше. Времето беше много напреднало и трябваше да се връщаме. Открихме старо легло на реката и възходящо прагче с височина около 6-7 метра. Другият екип отидоха да изследват разклонението на 71 репер, което се оказа на 74-ти. Стават грешки. Може би, защото не записваме. Не знам. Открили нова река. Поредната. Стигнали до някакво прагче и водопад. Или нещо такова. Нищо не разбрах, но те и така обясняват. Следващата задача им беше на трите фурни, но там картирали само около 50 метра преди да задъни.
Минахме и зад сифона на питейната ни вода в лагер Калоян. На връщане от работа по „Щастливите овце нагоре“ със Стамен решихме да ударим едни бързи нови части. С Папи и Бате си говорим от известно време за едно промушване за което се сещаме само като отидем да пълним вода и сме по поларени гащеризони. И мушнахме се. Оказа се, че онези двамата точно затова си мислили половин час преди мен. Голяма галерия със сравнително широка и бавна река. На един завой има страхотни висящи от тавана образувания. Едно от тях е разклонено като мълния и от там дойде името „Реката на мълнията“. Почувствах се леко прецакан. Не бях първи. Папи каза, че стигнал до някакво полусифонче, след един неприятен тесняк. Бонуса отнесоха отново Стамен и Радост. Навлякоха кондомите и се отправиха на приключение. Картираха от стеснението навътре срещу течението. Данчето, Игор и Бате върнаха към сифона. И май пак остана едно сухо разклонение, до което трябва да се поизкатериш малко. Бате на няколко пъти мереше дебити, скоростта на въздушното течение и наклона на пукнатините. Накрая беше приготвил приличен лист с информация. Да си има Светли да си я прави каквото я прави там.
Имаше и един друг индивид, който през цялото време повтаряше „искам нови части“ и получи каквото искаше. Веднага след като пробихме фурната с Папи и Ефи стигнахме до големияТ отвес и отвес „Дървото“. Подходът към последния минава покрай пътя на реката и там е само кално. Водата влиза в една дупка и отгоре изглежда като центрофуга. Още тогава Папи се навря, но не намери съмишленици сред останалите. Аз и Ефи категорично отказахме. Е те там бяха изпратени младите надежди на българската спелеология – Гецата, Диляна и Симеон. Справиха се отлично. Пасажът беше кръстен „МЛАДА НАДЕЖДА“. Остана още малко за картиране, но ще си го довършат следващия път.
Имахме огромното желание да съберем дисковете, отразяващи изследванията за радиация. Но тъй като някой ги беше завил доста здраво, а кой си носи в пещера ключ осмица, например и Киро взе правилното решение да ги остави.
Нова година. Добре си попразнувахме. В шеги и закачки почти не усетихме как дойде и си замина. Но пък имахме гирлянди. С носталгия си спомнихме ходенето до Сарма и хартиените елхички на руснаците.
И Игоря, разбира се, как без набора. Самото му присъствие гарантира 100% забава. Само опитай да му обясниш, че с летни гуми не може да качи прясно заснежения хълм пред къщичката. Или пък, че не може да се навре в тази дупка, че много тясно. Да знаеш само какво ще ти чуе главата.
И така докато се забавлявахме картирахме 1 318 метра и пещерата стана 13 115 метра. Предлагам на русенци да отиват да копаят на Орлова чука. Следващата експедиция се планира да бъде от 02.03 до който до когато си иска.
Карта на Колкина, 01.2019
Участници(22):
| Под Ръбъ | Академик | София | Други |
| Папи, Кирчо, Цеката, Йорданка, Стамен, Радост, Габи, Тошко, Желязко Мечков, Сашо Лазаров |
Павката Бакалов, Диляна |
Джу, Биляна, Игор, Вили, Ния |
Теодор Кисимов – Приста Русе, Гецата, Монката – Хеликтит, Илиян Кованджиев, Деката, |
Автор: Делчо Топалов
Снимки: Сашо Лазаров,
Карта: Папи, Ефи, Кики