‘Оги и хлебарките’ или Кита 2018

Велебит, Кита, Църнопац, Гърлич, Вйеверица… дълго чакани, често споменавани… Знаеме ги вече тия места, били сме там, много пъти, много от нас. Огромни ‘канали’, на моменти страшни вертикали, необозрими потенциали, много карст, много кеф, много сме и ние – този път 11.

Църнопац и Кита станаха традицинно ходене, лагер сбор, почивка от Колкина, екскурзия и какво ли още не в нашите представи. Картирали сме и катерили тука, екипирали, търсили, често намирали, мръзнали и мокрили се, пили сме около огъня, правили смели планове, наигравали сме се, абе много неща, демек, сме преживели тука за последните 3-4 години.

За таз’ годишната проява се молим да не вали, водопади и условия като минала година, се преживяват по веднъж, повече не ти трябва, вервай ми. Мантрите са си свършили работа, ама дет’ се вика, сухо, сухо, ама сложи повечко ‘стреч’ на чувала. В неделя влизаме и целта е логична – лагер ‘Имберлан’, от където ни очакват най-далечните и дълбоки части на Кита. Логично е, защото е далечко и, поради това, не често посещаван район. Тъй като имаме толкова време и това ще ни е третото ходене там, работа сме си създали, район си имаме и сега треа да си го ръчкаме. Всички сме много развълнувани – Папи, да речеме, не спре да говори, ебаси!

Какво и кога се случи:

Групата ни е голяма. Цяла Неделя (ден I) минава в приготвяне, преглед на екипировка, подготовка на храната, редене и проникване.

 

Понеделник, ден II

Много сме и за всички ще има работа – интересни задачи за три групи, коя от коя по-атрактивна. Владо и Филип отиват да проверят едни езера, Милена да ги снима, Колето и аз да си докатериме започнатия миналата година ‘Stone Age’, а пък Данчето и Стамен да го картират; Папи, Ефи, Павката и Марин отиват към ‘Навлакуша’, където е и най-перспективният участък – духа яката там.

Езерната група бързо стига до отвес – двете машини са заети, инвентарът също не е в изобилие и излизат. ‘Stone Age’ групата свършва инвентара. ‘Навлакуша’ групата достига до нов ‘канал’, много пещера и места за проверяване се отварят там. Кръщават го ‘Оги и хлебарките’ по анимацията със същото име, ‘Марин и Бугари’ на местните пещерняци звучи (а пък да бъдем честни и изглежда) като ‘Оги и хлебарките’. Доволни от свършената работа се връщаме в лагера.

 

Вторник, ден III

И днес три групи. Инвентарът не е в изобилие и затова се приоритизира. На ‘Stone Age’ има още 20м, които се виждат за катерене, на езерата няма течение, а Навлакуша бичи насекъде и духа на дебело. Лесно е: Филип и аз картираме ‘Stone Age’; Павката и Ефи работят в страничен участък на ‘Навлакуша’; а Папи и Марин достигат до дъното на меандъра, който завършва със сифон – кръщават го ‘Папи’. Втората част от деня се завъртаме малко, но като цяло каналът ‘Оги и хлебарките’ продължава и остават няколко въпросителни, а и духа!

 

Сряда, ден IV

Време е Оги и хлебарките да си тръгват. В дупката сме донесли 20тина планки и 50м въже за подмяна и преекипиране на изтръпнали участъци, Папи и аз преекипираме и екипираме парапети в близост до лагера. Оги и хлебарките се изнасят, то и ние така де, ама малко по-късно. Излизаме и всички сме пак заедно около лагерния огън, светлините, цветовете, миризмите, всичко ни се струва интензивно и всички сме щастливи. Няколко дни, в които се забавлявахме и изследвахме дълбините на Църнопац.

Четвъртък и натам

След това нещата се развиха по план или не съвсем – гмуркане по островните заливи, колела, за който имаше, скара, бира, кафенца, кулинарни умения и едно нощно участие в акция на местната спасителна служба, в която спелео отборът помогна и се понамръзна малко.

За тази година преизпълнихме плана с преживявания, черновата за следващото посещение вече се разработва.

Текст: Цветан Костурков
Карта: Тео Баришич
Снимки: Милена Ненова и Марин Глушевич