Септември 2018 аз, Мими(Хеликтит) и Сашо посетихме английската експедиция на Дахщайн, Австрия в търсене на най-дълбоката пещера в Европа. Над 30 пещерняка от 5 държави – Англия, Франция, Германия, България и Израел взеха участие, а най-възрастен беше Жан-Пол на 67 години. Целта на експедицията за последните 50 години е търсене на по-горни входове към 3тата по големина пещера в Австрия – Хирлацхьоле(Hirlatzhöhle). В нея не влизахме, за това ето я в цифри:
-Hydrogeological outline map and cross sections of Dachstein massif (SCHUBERT, 2000; geology after MANDL, 2000 and TOLLMANN, 1960).
- Най-долна точка – 442нмв
- Най-горна точка – 1517м(без сифон)
- Дължина: 103км – трета в Австрия
- 5 входа
- около 20 подземни лагера
-(Уикипедия)
На снимката в ляво се вижда, че водите от Hoher Dachstein(2995m) и ледника се оттичат в няколко направления като едно от основните е езерото Hallstättersee където се намира и входа(един от 5те) на Хирлацхьоле.
Връзката беше направена с пещерата WUG(What you got) / Schmelzwasserhöhle с вход на 2002нмв, като така общата денивелация на пещерната система става 1560м и се позиционира на 9то място по дълбочина в света.
-Tom Foord, Facebook
Ние работихме в пещерата Blood moon чиито вход е 80м по-нагоре и трябваше да мръдне още поне две места в класацията по денивелация цялата система. За съжаление имаше стеснения със стабилен но и студен вятър които не бяха преминати по време на тази експедиция. Бонус обаче са красивите фосили които изобилстват по стените.
Мира в „Кървава луна“
Фосили в „Кървава луна“
Друго интересно от пещерна гледна точка място е пещерата PL-2. Разработена в миналото от поляци това е около 500м дълбока и сложна пещера която завършва с гигантска галерия дълга 500м, широка 100м, висока 100+ метра (дистото не им стигнало) и също недалеч от голямата пещера. Май някой спомена за 70м денивелация между галериите на двете пещери.
Входът на Pl-2
В един ден направихме комбо на експедицията – видяхме мармот и влязохме на -500 в голямата пещера да проверим и картираме едни разклонения.
Пещерата ВУГ:
Входът е една малка дупка между камъни все едно няма нищо, но от там се почват чисти и гладки отвесни каскади. Пещерата е с изгладени стени и по-тясна в началото което дава възможност да се насладиш на макс на фосилните слоеве наредени като войници околовръст. Температурата вътре е 2 градуса въпреки глобалното затопляне мъчещо ледника по-нагоре.
Фосили, ама от другата пещера
За първи път в живота ми ползвах тролей в пещера. Много е яко! Това не е прищявка на някой болен мозък както изглежда, но се оказа, че при дъжд и повече вода отвесите стават истински водопади и бързото преминаване е жизненоважно. Поради това и никой не влизаше/излизаше от пещерата по лошо време. Лагерът долу, плюс една по-вътрешна зала след евентуално опасно място при наводнение бяха снабдени с безжична комуникация за връзка с повърхността – Cavelink. Едно неголямо устройство което може да внесеш до около 800м-1км под земята и да праща смс на повърхността. Голям кеф и пестене на хамалогията с телефонния кабел но и за големи пари. Да се върнем на пещерата, на около -150 влизаш изпадаш в една зала която прилича на орган, ако човек има неблагоразумието да извика вътре може да полудее от кеф и да не може да спре. Едни комини звучат нагоре, едно невероятно ехо кънти и звъни, рай за кресльовците като мен. От там 100м каскада, после площадка със стеснение – метър и 50 на 4-5 и още една каскада 70м(или беше обратното?). Красота и съвършенство. За това пък в мястото на работа наваксахме с лепкава кал в която ботушът ти потъва до средата.
С Гарет и Фил в кресливата зала
Лагерът горе:
Районът е парк и къмпингуването е забранено и всички спахме в помещенията около или в хижата Wiesberghaus. Това е голяма хижа с 83 места за спане, изключително чиста и уютна. Да спиш на топло и сухо дръвце на легло след изморителен ден получава 5 звезди в моя пещерняшки опит. В хижата, дори до тоалетна, се влиза по чехли след като се събуят обувките. Това се случва в отоплено антре със специално пригодени закачалки за якета и рафт за съхнене на обувки срещу който духат духалки. Този навик поддържа мястото по-чисто от коя да е хижа/хотел в БГ планините.
Wiesberghaus в цялото си великолепие
Голямо удобство е и seilbahn-а (или Зайо-байо както го побългарихме) – въжен лифт само за багаж в който срещу скромна сума може да си дадеш багажа и да не бъхташ 1км денивелация от паркинга с тежка раница и беше основно средство за пренос на газ, храна и експедиционен багаж.
Храната вътре също беше невероятно вкусна, въпреки, че през повечето време си готвехме в прилежащата постройка “Камелот” която е била стара станция на Зайо байо-то което впоследствие са преместили до сами хижа. Друго интересно което ме впечатли е изнасянето на отпадните води. Може би заради карстовия район или просто от чиста австрийска съобразителност и защита но отпадната вода от хижата се пренася със Зайо-байо-то и се изсипва долу. За целта част от дъното е нещо като контейнер. Хижата е огромна и как точно се случва цялото това нещо при голям човекопоток не ми става съвсем ясно – дали някак я преработват за да я компресират, или на части или най-мръсната вода само се подбира… Също така всичката питейна вода е дъждовна и се събира в огромен резервоар отдолу. Срещу не съвсем скромна сума, но оправдана предвид ситуацията, може да си вземеш и душ с гореща вода. Имахме право по един душ на седмица, но за ентусиастите Камелот имаше свои собствени резервоари и студения душ е безплатен(или със слънчева вода ако времето позволява).
О! И в хижата допускат кучета. Дори си имаше две кучовци – симпатичен голдън и една санбернарка, която не засичахме много често, може би защото беше видяла сметката на 3 от кокошките които чуваха хижарите. А и хижарите бяха изключително гостоприемни и приятни хора.
Камелот:
Вечерен разбор
Дървена барачка в която ядoхме, някои и спяха. Боклукът беше най-голямото предизвикателство, типично по австрийски (глобите, чух били големи) всичко се събираше разделно, като органиката отиваше при кокошките(с някои изключения), а другия отпадък си изнасяхме към депото със Зайо-байото. Готвенето и миенето ставаха на смени, както изхвърлянето на отпадъците и други лагерни ежедневности.
Други места:
Ледника и върха Дахщайн – на около 2.5-3 часа от хижата се намира ледника а по него, ако има котки човек, може да се качи на високия връх – Дахщайн – 3км без 5м. Панорамите и гледките са невероятни, а самия ледник е великолепен, студен и пълнещ пещерите с ледените си води. Има и няколко ледникови езерца горе и симпатична хижа по път. Чух, че картофеният чипс в друга съседната хижа – Гайдам(?) си заслужавал 2та часа преход, но тях само Мими опита.
с Мими по чехли и ледник
снимки: Сашо Лазаров