Финале гранде!!!
Каквото почва добре, завършва добре или как дойде финалът на нашия курс.
Изпитът!! Нещото, за което толкова много се говореше на курсистите от толкова време – а дали бяха готови? Съботата щеше да покаже.
Събрахме се подомашному на Подмола – лобното място на всички знания и умения, които щях да бъдат демонстрирани, защото като за изпит, всички курсисти си ги бяха забравили вкъщи… Адреналинът се усещаше във въздуха, мотивацията струеше на талази, а безпокойството от това кой е външният изпитващ беше завладяло мозъците на кандидатите. Е, нямаше как да минем и без натегачите, които се опитваха с подмазващи схеми да омилостивят инструкторите. Колко им се получи – те си знаят 😉
Объркани погледи и въпросителни във въздуха… Курсистите бяха разделени на три групи, като целта на всяка беше екипиране на система и преминаване по нея. Всяка система преди края си завършване с възел, който впоследствие се оказа преломен момент, НО! никой не остана да виси на него безмощно!
Всички бяха готови и първите желаещи вече се бяха пуснали под ръба.
Движението по системите вървеше плавно, без резки движения и драматизъм, успешни прехвърляния и ето ти крайъгълния камък… Кой го измисли тоя възел по средата на въжето… Крака висят, глава се люшка, усти пуфтят, възелът е на мушка!
В една от основните дисциплини за деня – „Синхронно преминаване на възел“, под зоркото око на господин изпитаващ, първо място заемат Катето и Стамен!
След известни затруднения, всички се справиха със задачата, но само за да им остане като обица на ухото. Преговаряйте си преминаването на възел – може да е рядкост, но се случва…
Денят вървеше, а изпитващите не можеха да повярвят на очите си! Шок!!11! БоНба!!!1! Какво правят курсистите??
Към обяд укротихме страстите като всички здраво стъпиха на земята. Предстоеше втората част от изпита – връзване на възЕли. Тук нямаше големи изненади – резултатите бяха добри, с някои изключения. Те си знаят кои са 😀
Накрая – последната заветна част! Теоритичната! В рамките на 40 мин курсистите трябваше да попълнят ТестЪ и да покажат кой колко знае. Следваше кратко препитване от изпитващите по въпросите и тежката дума…
Със затаен дъх и унили погледи, къде след умора, къде от срам – присъдата беше произнесена… Всички курсисти успяха! Бяха се справили със задачите, нооо само за да не полетят в облаците моментално, им беше пуснат по един студен душ с препоръки върху какво още да работят, върху какво да мислят и да внимават. И да не забравяме – помагайте си, защото заедно ви предстои да посещавате пещери 😉
И преди да закрием с финални думи тазгодишното приключение, една снимка на последният закъснял курсист, който всеотдайно след един изпит беше дошъл на още един, за да го вземе! Времето никак не беше на страната на Ники, но пък той се справи. Поздравления и за теб!
И така всичко приключи – поне с този курс, поне за тази година. Имаше приключения, имаше предизвикателства, всеки трябваше да преодолее себе, за да стане по-добър, да стигне заветната цел – пещерняк. Късмет и успех в пещерното дело!
Очакваме следващите кандидати догодина – ще бъде супер!
Покрай прелистването на едно списание видях нещо от Явор и споменава, че Колкина дупка била най-дълбоката и втора по дължина.
Я пък къде ли е? Близо 30г минаха откакто се врях по дупките и хоп през гуглето и те ти тук съм.
Е ми, поздравления за хората от клуба!
За мен това си е едно от най-големите открития в природата в България последните години.
Сега за курса:
Навремето, когато аз го карах в Академик Алекси ни караше да си извадим от раничките кой какво си носи и събираше всичко в едно по-големичко канче.
Шоколад, майонеза, кетчуп, лютеница, парченца салам и разни колбаси, сланина, топено сирене и пр. сиренца, вафли и хляб, туршии, сокове и пр. и пр.
А бе, всичко, буквално всичко донесено от курсистите се слагаше в баката.
Разбърква се добре и това трябваше да се изкльопва с една лъжица.
Който го беше гнус, няма шанс да вземе изпита.
Благодаря Кънчо,
Относно яденето, аз лично се сещам и за по-приятни начини да си докараш диария 😀 В днешно време има голям избор на храни в удобни опаковки и не е нужно да се правят прекалено големи жертви 🙂
Поздрави