Карлуково – трети път за щастие!
Не можахме да устоим на магнетизма на това, надупчено като швейцарско сирене, място, отново… Имаше още толкова карлуковски кенефи за проучване! Целта този път бяха пещерите Дълбоката, Черни връх и S20. Какво ли ни вещаеше времето – били сме и в сняг, и в дъжд, и в студ, но този път боговете бяха благосклонни с прекрасно горещо време, което да пропуснем докато сме на дупка. Е, вечерите пък бяха супер – хотел колкото си искаш звезди и бира край лагерния огън.
След устройване на лагера на обичайното място (обмисляме смяна на постоянните си адреси с поляната на Карлуково), курсистите бяха разделени на компактни групи от 3-4 човека – частно парти, голям кеф. Едната група екипира едната пещера, прониква, излиза – другата прави същото в другата пещера и се сменят.
Малко позиране за фотографа; малко кал; на дъното сгъчкани като сардини, тесняк в отвеса в Дълбоката; пъшкане, напъване; успешно разекипиране и излизане – кратък преразказ на групата, влизала в Дълбоката. След това свободна програма и лентяйстване по поляната. Надяваме се другата група в Черни връх да се е забавлявала повече от нас!
Може да се чудите защо до този момент на разказа, не се споменава нищо за пещерата S20? Тя беше последната задача за групите, но първо трябваше да бъде открита. Тук ударихме на камък – координатите в интеренет бяха грешни, спомените бяха изветрели, онази поляна пред пещерата липсваше безкрайно… След неколкочасово бръмчане с колите вдън гори Тилилейски, през джунгли и шубраци, успяхме да видим входа на пещерата – заплюхме си го за следващия път, защото времето беше много напреднало, а имаше купища инвентар за пране.
Всичко завършва добре, когато е изпрано на слънце на реката! Яко търкане му е майката и тая кал да се научи вече да не лепне толкова!
Забавлявахме се, пихме бира, изпрахме и се прибрахме! И така до следващия път.