Мораво какво?? Нашите курсисти. Така излизаха от пещерата след разходката, която им беше подготвена за тази уикенд практика. Групите бяха две, еднакво надъхани, но едните имаха предимството да са с фотограф, който да снима позьорските (позорните) им изпълнения.
Хубаво време, пролетни поляни, зелени буки и една пътека до пещерата, която се правеше на свенлива девойка, та да не можем да я намерим. Е, не я намерихме от първия път, поне нашата група. След кратко връщане назад и още редица съмнения и въпроси дали сме на правилния път, успяхме да се доберем до входа на пещера Моровица. Преобличане и сме готови за проникване!
Това беше първата пещера на курсистите, в която първият отвес беше нагоре. И от тук започнаха голямата борба и премеждия с преминаването на протектори и възли, пандюли и отклонители… Къде успешно, къде с помощ, къде направо бедствено… важното е, че всеки научи това, което беше пропуснал, бъркал или беше несигурен.
Прилепите бяха наши верни другари по време на цялата разходка, в случай, че някой се чувстваше самотен. И докато едни си устройваха гурме похапвания в пещерата, други разбраха колко блажено е да имаш алуминиево фолио, а трети… трети, просто позираха. След цялото това усърдие, за награда, курсистите имаха възможността да разгледат и проучат долното ниво на пещерата самостоятелно, като същински Индиана Джоунс. Доволни от постигнатото, започнахме бавно и славно излизане от пещерата.
Имахме си прекрасен лагерен огън, осветление до небесата и чистота на високо ниво. И Васко Найденов да ни пее на уше. Какво повече да желае човек, освен един боб и бира в Гложенския манастир. Еми, и това го имахме. Завиждайте 😉
До скоро от нас! От някой друг баир, поляна и дупка!