Със забава към успех или „ЛЕЛЕ В КАКВО СЕ ЗАБЪРКАХ?!“
Хубавото пролетно време този уикенд беше предпоствка за хубава тренировка на скали – курсът беше организиран за практика на домашния полигон „Подмола“ в хубавото ни село Церово. Предстоеше динамичен ден с много прехвърляния, много помпане, спускания и един пандюл за разкош. Жаркото слънце, както малко пречеше, така щеше да липсва в утрешния ден…
След n-на брой преминавания по системите, почти до повръщане след камбаната на едната, изнурените ни курсисти имаха малко време за отдъхване, за да могат после и да си разекипират… къде зяпат, къде разекипират… Накрая събрахме цирка и се отправихме към заветната къщичка на Колкина, където щяхме да пренощуваме, а на следващия ден трябваше все пак и някой да закрие състоялата се през цялата седмица експедиция „Гипсов слънчоглед 2018“. Кой някой? – Ние, разбира се!
КОЛ-КИ-НАААААААААААААААААААААА!!!
Кой спал – спал, кой ял – ял, кой пял руски песни – пял, Колкина ни зовеше. Вълнението сред редиците преливаше като бира от малка чаша – предстоеше проникване в най-дълбоката пещера в България! С трепет, като преди първа среща, всички се пуснахме по отвесите, за да стигнем, в най-добрия случай, до Минната проходка. Най-добрият случай, се оказа, по-малко добър, от това, което направихме…
Не остана нито едно непокорено Старо дъно! Ако не сте виждали пещерняци-манекенки, сега може да видите – не достатъчно кални, но порядъчно. Групата се движеше повече от добре в пещерата – всички успешно стигнахме началото на Минната проходка, където след кратко хапване, вълнението не спря и решихме да продължим още напред. Е, вярно, доста тесничко беше, но пък си заслужаваше. Стигнахме зала „1-ви януари“, където отпочинахме преди дългия път нагоре.
Каквото започва добре – приключва повече от добре. Най-важно е всички да излизат с усмивка – доволни, че са преодоляли себе си, и този път.
Слеващия път спирка на лагер 2 в зала Калоян – до тогава, помпайте!
П.П. „ЛЕЛЕ В КАКВО СЕ ЗАБЪРКАХ?!“ – как в какво? Колкина!