Картирамеееее!!
Почти предпразнично се събрахме, не да боядисваме яйца, а да мерим. „Осемнайсе пъти мерИ, веднъж азимута запиши!“ – лозунгът на практиката.
След проведената лекция, в която курсистите се запознаха с пещерните карти, пособията, с които се правят измерванията, и последователността на работа, беше ред в полеви условия да тестват наученото. Оказа се не толкова удобно и топло, колкото в лекционната зала – пещерата си вървеше, накъдето си реши, трябваше да се пазиш да не измокриш, че после мръзнеш, и тея разклонения как така се появават от нищото??
Бъдещите пещерняци бяха разделени на две групи – отбор „Черешка“ и отбор „Чадърче“ (ако се чудите защо чадърче, да питате Стефото защо влиза в пещера с чадър). Задачата беше картиране на участъци от привходните части на Темна дупка – надяваме се картите да съвпаднат с истинските такива и да няма обърнати азимути.
Групите бавно, може би не много славно, напредваха по маршрутите си – всички изпробваха уменията си да държат компаса без да им треперят ръцете, художествените заложби при рисуването на обикновени камъни и чакъл, както и много силно да викат „ООООпъниии“. Някои имаха неистовото желание да се напъхат в някоя фурна и там да правят измервания – е като толкова искате, айде пъхайте се там.
И докато едни усърдно се трудят, поне за пред камерата, то други са в стихията си да позират и да чакат времето за бира. А такава имаше, за добре свършената работа…. засега… Ще видим какви карти ще излезнат на следващата лекция.
Специални благодарности на Живко и Марти от ПК „Хеликтит“ за споделените знания, опит и помощ в практиката и предхождащата я лекция, както и на кака Джо (еххх… само дето не прати Крис да мери в някой тесняк).