Първа практика на въже… как да не се обесим на него
В неприлично-снежен мартенски уикенд се отправихме на път с курса за масово висене на въже (и не само!) на Карлуково… Да, при лудите, но нашият случай е по-тежък, което ни прави по-луди от местните.
За курсистите имаше толкова нови неща, които да научат и пробват, а времето ограничено. Но, добре че сменяхме астрономическото време, за да спим един час по-малко и да имаме повече време за практика – „Уррааа!!!!“ (не беше извикано от нито един курсист).
След определяне на локацията за днешната практика в Проходна, на всички бяха раздадени лични комлекти, толкова-много-джаджи?!?! и смут на килограм.
Сбруите се оказаха нещо, което слагаме на краката, и с чието удобство можем да висим на въжето, а не уред за средновековно мъчение. Абсолютно погрешно твърдение, когато дойде момента да затегнем седалките с майоните. Голямо стискане падна! Всички трябваше да стиснат крака, за да имат дълга и ползотворна връзка с любимата седалка.
В неравностойната борба „майон срещу курсист“ не беше дадена нито една жертва. Имаше само малко премръзнали пръсти и повече хъс. След няма и пет минути всички бяха изправени пред „Стената на плача“ – лобното място на всички здрави колене. Положителната страна на нещата е, че всички стигнаха до дзен състоянието да балансираш тялото си срещу скалата. А тя е най-добрият ти приятел и най-мекото нещо в пещерата 🙂
В късния следобед дойде време да се погрижим и устроим лагера за предстоящата нощ – разделихме се на две групи, като едната осигури горивото, за да ни е топло, а другата направи, така че да има къде да се спи. Сговорна дружина лагерен огън прави! В този дух продължихме с приготвянето на вечеря и сгряването на душите – и външно, и вътрешно. Свежото и бодро време беше предпоставка за приятна раздумка, вкусно хапване и обилно количество руски песни около лагерния огън.
А на сутринта да не се чудите защо всички мижим на снимката… не, защото руските песни ни бяха в повече, просто слънцето ни печеше в очите 😉
Ееееее изглеждаме като на истинка експедиция! И до скоро виждане по въжетата.