“Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.
Това бе най-великата от всички пустини, огромна, разпростряла се сякаш на цели светлинни години под небето. Бяла, ослепително бяла, безводна и безлична, с изключение на забулените в облаци планини, които се издигаха на хоризонта…”
Стивън Кинг, “Тъмната кула”
Горното описание пасва точно и на Юдейската пустиня, където се развива действието на настоящия разказ. Камили, бедуини, пясъци и оазис – пълна екзотика, за която съм си мечтал от дете с романите “Рали” на Стефан Дичев, “Стас и Нели” на Хенри Сенкевич, “Приказки от хиляда и една нощ”, както и вездесъщата Библия.
В тези книги героите неизбежно свършват водата насред пустинята, търсят спасителни оазиси и дълбоки пещери за подслон или съкровища. В нашия случай храната и бирата бяха предварително намерени в израелските супермаркети от Юви и Руви – нашите любезни домакини.
Но нека се върнем малко назад. През 2017 група израелски пещерняци посещават експедицията на Бански суходол и така полагат основите на българо-израелската пещерна дружба.
Рожба на тази дружба е и посещението в Израел от 14 до 19-ти март 2018 на Ефи, Мими, Митко и Сашо. 3 дни в пустинята, 3 солени 20-на градусови пещери, осигуровка на винкели и една пустинна лисица.
Малко неизбежна хронология:
14 март 2018 – 04:00 сутринта – като най-съвестен (най-сдухан) пия кафета на летище “София” цели два часа преди основната група. За първи път качваме пещерна екипировка на самолет. Раницата на Ефи е точно 200 грама под ограничението от 20 кг., не знам защо. 🙂 Отбиваме номера на секюрити чека сравнително леко, но с ясното съзнание, че с израелските служби няма да е толкова лесно. След два часа полет Тел Авив се разкрива под нас с цялата си прелест.
Израелците нещо не се кефели чужденци да им се врат в пещерите, затова гениалния ни план е да не казваме при проверките каква е истинската цел на пътуването. Обаче, на огледалото в женската тоалетна на летището преди израелския секюрити чек Ефи открива, че е с пещерна тениска.
“Не, ние няма да ходим по пещери в Израел.”
Минаването на границата се оказа по-лесно от очакването и след няколко рутиннни въпроси и отговори минахме. На изхода на летището търпеливо ни чакат нашите израелски приятели Юви и Руви. Колите им са пълни с провизии за комфортен престой в пустинята. Така с нетърпение поемаме към базовия лагер в планината Содом край Мъртво море и най-дългите и дълбоки солени пещери в света.
Планината Содом е уникален геоложки феномен, част от природния резерват „Юдейска пустиня“. Сравнително малка по своята площ – 8х5км в миналото е била част от дъното на Мъртво море, но преди стотици хиляди години започва своето издигане. Този процес продължава и до днес със скорост от 3.5 милиметра на година. Състава на скалите е предимно сол, намират се и варовици, което е предпоставка за карстови процеси и образуването на пещери. Най-високата точка на планината е на около -170 метра от морското ниво.
„Малхам“ е най-дългата известна пещера в Израел и втора по дължина солна пещера в света с около 5,5 км галерии (за справка първата по дължина солна пещера се намира в Иран и е с дължина от около 6 км). Основният вход се намира на -400 метра от морското ниво.
Пещерата ни посреща с характерните си галерии, солни блокове и красиви образувания. Температурата е висока и не пропускаме да отдъхнем в по-широките зали.
След разходката в пещерата любезните домакини от Израел ни приготвят вкусна вечеря със зеленчуци, пържени картофи, хумус и сирене.
Джипиесът ми показва -300 метра надморска височина, което означава, че тук водата завира на над 100 градуса по Целзий.
През март в Юдейската пустиня може да се спи без палатка със среден спален чувал. Вечер излиза вятър, който след полунощ стихва.
Сутринта ни посреща с облачно и прохладно време. Европеецът, попаднал за първи път в пустиня инстинктивно се запасява и пие по много вода. С тези мисли и успокояващо количество вода поемаме към следващата пещера – този път пропаст.
Солните пещери са много ронливи. Постоянно хвърчащите камъни по отвесите са нещо нормално. Поради липса на дървета началните закрепвания са на предварително забити в земята винкели. По-надолу закрепванията са на специални винтове, които после се свалят и могат да се ползват до 10-на пъти.
Клавиатурата ми е безсилна да опише красотата на солените образувания в пещерата.
Третата солна пещера се намира далече от лагера на другия край на планината.
Отново пропастна с неверятни отвеси.
На дъното(около -90м) се намира красиво езеро с топла солена вода, където плуваме, за да достигнем снижение и сифон. Високата соленост на водата не позволява на тялото да потъне.
Престоят в солените пещери на Израел като цяло е много приятен. Температурите са високи, няма кал и се излиза сравнително с чисти дрехи и сух. Поради това спускането на по-големите отвеси трябва да се извършва бавно и внимателно, защото опасността от стопяване, както разбра нашият отбор, се оказа напълно реална! Известен проблем създават и острите солни образувания, затова задължително трябва да се използват наколенки и ръкавици. Не са необходими долен поларен гащеризон и ботуши. Питейна вода в пустинята естествено няма, за това трябва предварително да се подсигуряват големи количества.
Така след 3-дневен престой в пустинята потегляме на север покрай Мъртво море. Оазис, плаж в Тел Авив, Светите земи, Йерусалим, Стената на плача – неусетно всички в групата ставаме хаджии.
Последната вечер сме на гости при Руви, а на другия ден отлитаме за снежна България.
Благодарности на израелските ни домакини Reuven Zakai и Yuval Sobolyev.
Автор и снимки: Александър Лазаров