Людмил Янков загива преди 30 години под връх Камилата, в района на Малъовица. Голям алпинист, голям поет, още по-голям човек казват…
Людмил Янков не е потребител на социалните мрежи. Постове, блогове, коментари, гифове и снимки не са качени на стената му. Никой не е споделил връзка със видео за лавинна безопасност в youtube, никой не е потърсил сметка кой му е дал тапия да се катери по тоя връх или пък ‘кой го е пратил там‘, никой не обинява държавата или Европейския съюз за смъртта му, никой не е ‚тагнал‘ petzl. Липсват риторични въпроси за преценка на ситуацията и обвинения за неадекватност, липсват поучителни заключения, липсват самоцелни коментари по темата. Случката с Людмил е инцидент, трагдеия и голяма загуба.
На ‚камъка с плочите‘ също няма нелепи съвети и анализи. Камъка е паметник на стремежа в планината, свещен е.
Людмил не ми е бил приятел, но ми е изключително близък. Познавам го някак си – талантлив поет, който се е потрудил на има какво да опише и каже. Той е наш, планинар човек. Такива хора, за планината и от планината живеят. Тези хора са ни близки, знаем ги… разбираме се. Такива хора са приятели на наши приятели, такива хора са и нашите приятели.
В планината има случки от ‘сякакво естество, случват се и тъжни неща, и това е кофти. Такива хора разбират това, много го разбират. На такива хора да обясняваш ‘как могло‘ е като да гледаш как майка се кара на детето си, че било изпуснало сладоледа. Ама то, детето плаче бе. То детето, по-добре знае от майка си. Ама е те, майката да си каже.
Ако Людмил ти е близък или имаш такива приятели, трай си!
Автор: Цветан Костурков