В период
а 14-22.09 влязохме шест души в състав: Папи, Деката, Киро, Аз (Ефи) от „Под Ръбъ“, Ани – „Ъндърграунд“ и Васко – „Лудия“ за изследване на пещерата. За пълна карта кликнете тук.
Разказ на Делчо Топалов за събитията под земята през изтеклата седмица:
И настъпи дългоочакваният 14 септември. Петък. По план трябваше вечерта вече да сме на къщичката. Лек проблем отложи заминаването за събота. Без зор, за къде да бързаме, нали сме в отпуска.
В събота по обед вече разтоварвахме колата на до болка познатата ни поляна пред къщичката. Аз, Папи, Ани, Васко и Филип. Последният дойде с идеята да влезнат със Светли, да занесат малко торби до лагер „Калоян“ и в неделя да са навън. Да, не всички сме в отпуска. Плановете се промениха (боговете на спелеологията пак са се смяли), запалихме огъня, приготвихме скарата и вечерта беше дълга и забавна. Младен се присъедини по някое време. После пак изчезна. Когато се събудих в неделя той пак беше тук. Среднощни обиколки с джипа из Понор планина.
След обилна закуска започнахме да опаковаме багажа и да го редим в прониквачките. Храна, два перфоратора, батерии, карбид и т.н. Торбите се увеличаваха, осмата оставих отворена за последни приготовления. Късния следобед Филип си замина с Младен. А останалите решихме да проникваме в понеделник. Няма зор, нали сме в отпуска. А и Ефи и Киро ще дойдат, та да влизаме заедно. С Папи отскочихме до Зимевица и напазарувахме за вечеря. Пак скарата, месото и лежерна вечеринка пред къщичката. Вече става студено вечер.
Понеделник, отпуската е в разгара си и нямаме повече време за офлянкване. Папи реши да изчака, Киро, Ефи и Младен, а аз поведох Ани и Васко към поредната подземна одисея в Колкина дупка. С по две торби на човек разбира се.
Цели дванадесет часа пълзяхме, прескачахме, ходихме, спускахме, катерихме, плувахме (за щастие почти нямаше вода). На лагер едно другата група се появи малко след нас. Папи, Ефи и Киро. Младен му станало лошо на „Рошавото“ и се върнал. Така че и те бяха с по две торби. Папи реши, че е малко и напълни още една със сто метра въже. Тъй като Ефи пак беше с дочения си (р.бел. материалът е „Оксфорд“, Делчо е изпуснал шивашкия курс) гащеризон и беше подгизнала, тръгнаха напред. Дано следващия път се изхитри и дойде с ПВЦ-то. Фурните, дългия меандър, отвесите, класиките и реката – финалната права. Изпълзявайки в зала „Калоян“ видях две светлинки на чешмата. Познах гласа на Папи „Къде е Киро???“ . Явно имаме поредният участник отишъл да разгледа отвес „Дървото“ . Трябва да сложим информационна табела на разклона. Около 2.30 сутринта всички без Киро разопаковахме багажа, пиехме чай и готвихме. Към 3 се появи и последния герой. Много харесал бисерите. Щеше да му е по – лесно ако беше без торби, но опит се трупа с грешки. Пържени яйца, чай – яж и съхни. Минаването през фурните без хидро костюм е причина за дискомфортно на/подмокряне.
Вторник се събудихме по обед. След вчерашното изпитание, решихме днес да е доста по – лежерно. Васко беше болен и разстроен (не само психически). Остана да домакинства в лагера. Аз и Ефи се качихме по „Натека на лудият“ и екипирахме отвес, 
който ни отведе до финалната права преди залата. Реперна точка 27. Вече има два пътя за влизане в зала „Калоян“, когато идваш от горе. Но новият не е за предпочитане. Папи, Ани и Киро картираха в района на залата. За вечеря Васко беше сготвил обилно и вкусно. Имаше за вегетарианци, имаше и за хора (р.бел.: Евала Васе! Делчо спа на топло между 2ма вегетарианци и не се оплаква̀).
Дойде сряда. Ударният ден. Папи и Ани картираха срещу течението на голямата река, галерията с бялата река и още няколко разклона(до тогава не проучени). Вечерта Ани не приличаше на човек. Както каза Васко „Папи я разцепил от картиране“.
Киро и Васко имаха за задача да преминат полусифона, от който идва голямата река. Оказало се мижава локва, а след това като се отворили едни обеми, разклони, красоти. Според Васко са ходили с планинска крачка повече от два часа и стигнали до огромен възходящ отвес. Поредният за катерене отвес. Прибраха се толкова ентусиазирани, сякаш бяха на по 10 кафета. Киро си сипа ракия във водно канче.
Аз и Ефи трябваше да отидем до блокажа, в който голямата река забива и да започнем да слагаме въпросителни. Пътьом минахме през „Бялата река“, за да поснима Ефи. Гипсови змии изскачат от камък, гори от арагонити по стените и тавана, млечно бели сталактити и сталагмити и разбира се малко поточе, от което като се наведеш да пиеш вода разочаровано разбираш, че водата е калцит.
Невероятна красота. Продължихме към нашата задача. Очаквах да се повъртим из блокажа и хоп да сме му от другата страна. А там едни зали, едни галерии, езера и накрая… извор. Взимаме по две бири от Бов и на обратно. Да ама не. Повече от три часа пълзяхме и се вряхме из всяка дупка, която видяхме. Там където не можех да мина набутвах Ефи. Стигнахме до тясна фурна със стърчащи образувания от тавана. Като змия се запромъквах между тях. Виждах как се разширява после, но първо има ужасно стеснение, през което каската не минава. И се заклещих. С мъка започнах да се припълзявам назад и…. усетих, че едно от образуванията се опитва да ме дефлорира. На пред не можех да мръдна. И…. мечката ме изяде. Дойде време и Ефи да опита. И нея я изяде мечката. Така дефлорирани решихме да се връщаме. Да де ама те са десетки дупки, ние от коя дойдохме. Ефи се промъкна през някакъв тесняк, а аз след нея. И тъкмо си подавам главата в малка заличка (зала „Загубени“)тя ме посреща с огромни и тъжни очи. „Дека, май се загубихме“. „Не сме, просто не знаем къде се намираме“. Поогледах се и чак тогава осъзнах къде се намираме. Някъде дълбоко в блокажа. Огромни плочи по няколко тона се крепяха както кула от карти на ръбчетата си. Блокажът те притиска от всякъде, мачка те и те кара да се чувстваш толкова малък и нищожен. Като комар. Но само ако му позволиш. Лесно открих пътя. В горния край на залата има малка дупка между надвиснали камъни, която те сваля на реката, леко провиране над водата, друга дупка с надвиснали камъни в тавана те изкарва на по – широко. И така 15 минути по – късно вече хапвахме ядки(така е като оставиш вегетарианец да ти предвиди храната) пред блокажа. Може би допуснах грешка, че не я предупредих какво ще я очаква?!?!?! На връщане се засякохме с Васко и Киро. Объркахме пътя. После пак го намерихме.
Четвъртък се събудихме леко кисели. Болеше ме гърло и май имах температура. За това избрах с Ани да отидем да картираме отвесите, които пуснах с Ефи в близост до лагера. Открихме, че имаме възходящ отвес с височина около 55 метра. Супер, честито на печелившите. Васко и Киро отидоха до блокажа да приберат багажа ни от вчера. А Папи и Ефи отидоха да картират откритото зад полусифона. Поредната девойка разцепена от картиране. Прибраха се в един без десет. Другите вече спяха уморени, а аз ги чаках четейки книжка. Бяхме си направили задушен ориз със зеленчуци и картофена салата (обелска манджа). Събудих спящите, хапнахме. Папи разказа какви красоти са открили („Кристалният тунел“). Като ги видя и аз ще ги опиша.
Петък станахме към 7 сутринта, закуска, приготвихме багажа (по торба на човек), затворихме лагера и към 12.30 лечка-полечка по горската пътечка та чак до изхода. До 21 часа всички бяхме навън. Чакаха ни Младен и Найден с храна и бира, а за мен кола и чай. Всичко е добре когато свършва добре.
За това ходене сме картирали 1758 метра и създадохме много питанки за продължение. Така любимата ни Колкина дупка вече е с обща дължина 7672м (на 4то място след Ягодинската) и дълбочина – 540м. а има още толкова много за проучване, катерене, картиране, облагородяване и т.н., така че всяка помощ би била добре дошла.
Следващата експедиция се очаква да е след около месец в чест на Бате (Павел Бакалов).
Заповядайте!
Картировка от тази експедиция:
Пълен хоризонтален план
Новите части
Вертикален разрез
