Водени Тобоган, Велебит, Хърватска

Пещера веднъж! Просто е прекрасна! Намира се в адски карстов и непроучен още район, който от своя страна е повече от удобен за подход и логистика. Обеми, отвеси, меандри и зали… красоти и динамични заигравки на водата, направили път за любознателни изследователи. Водени Тобоган (превод – Водна Пързалка, поради активния поток и характера на меандъра) е пещера, чието изследване е още в процес, където ~60м отвес, чака своето преминаване.

Изглежда, че това е 3-тото (или 4 – тото) ходене в тази пещера. Ние сме сборна формация – Марин, Кате и аз (Сплит), Дино (Задар) и Джени (Госпич). Рязкото затопляне, силният Южен вятър и упоритостта на поройния дъжд не вещаеха нищо добро предвид динамичния характер на водите в района, а и в самата пещера. Дупката се намира на половината път до Височица (Visočica), Южен Велебит, в непосредствена близост до черен път, водещ към споменатия вече връх. Сериозна снежна навявка ни попречи да продължим с возилото и съответно трамбовахме един час до целта.

Добре оформен въртоп с тесен вход и малък ‚скок‘ водят в голяма, наклонена галерия, в която вода да искаш. Повърхностните потоци и води понират буквално отвсякъде и се обединяват в дъното на залата, за да сложат началото на реката, която ще търсим и следваме в долните меандри на пещерата.

Къс меандър, който води до сравнително просторна зала и разчупен отвес. На дъното започва същинската забава. На първо четене изглежда, че ще се мокриме и опаковам перфоратора с каквото имам. Водата е много, но за късмет се избягва на по-горно ниво – това всъщност ще се окаже и модел за придвижване и търсене на пътя в меандъра, от тук, та до където сме стигнали. Следва феномен, на мене ми е за първи път, та затова така му викам. Реката се разделя и половината облива едно скокче от 5-6 метра, а другата продължава по основното корито. Ние, абе и ние по основното… Минаваме място, където пада сериозно количество вода и аха да те намокри до кости, ама ти вече си минал – късичко демек. Парапет… и меандърът вече става по-тесен, като 12м отвес те изсипва в трудно да се опише, приказна зала. Има пространство, има и образувания и върви малко насекъде. Реката тук е направила чудни неща. И ние, аха да се втурнем насекъде, ама време нема, та избираме логичен път надолу, следвайки реката. Страхотен меандър! Направо свят да ти се завие и след няколко обратни завоя вече не знаеш в каква посока вървиш. Стигаме до 10тина метров отвес, където спираме и се връщаме. Според предишен екип, този отвес се преодолява в по-долен участък на меандъра и същите са стигали до ~60 метров отвес, който не са пуснали.

Дино и аз екипираме, останалите картират и тъй като не ни настигат, а времето е напреднало сравнително, събираме екипировката и се връщаме. Излизаме в около 20 часа. Изпраща ни топящ се на дебело сняг, виене на вълци и летен порой през зимата.
Пещерата е доста обещаваща и мегдан за напред и надолу, колкото искаш. Такъв е Велебит, такава е Хърватска. В Колкина за това ни отне 10 години, години, които обаче ни дадоха много, научиха ни и ни направиха това което сме. За един ден това не става.

Видео: https://quik.gopro.com/v/THUj25j0yP/

Автор: Цветан Костурков
Снимки: Марин Глушевич
Видео: Джени

Остави пещерна рисунка