Хронологичен разказ на експедиция Колкина 27.01 – 02.02

Събота 28.01: Ранния следобед 10 пещерняка с различна клубна принадлежност атакуваха за пореден път недрата на Колкина. Целта беше 14 броя прониквачни торби да стигнат до лагера на -267м. Ефи, Стоянчо Горанов и Сашо Лазаров се заеха да нащракат млако снимки (сега като ги гледам все едно са направени в някоя друга пещера 🙂 ). Около 22 часа багажът беше стигнал дестинацията си. Иво „Согнездото“ Бусерски и Сашо пристигнаха първи, последвани от Папи и Деката. Колето и Филип разпъваха телефонен кабел до „Съблекалня“. Док и Киро, Гогата и Мамута  бяха последни. Готвене, чайче топло, лека дрямка и последните двама си биха шута към повърхността около 2 часа сутринта.

Неделя 29.01: Обилна закуска с макарони и всеки по задачите си. Деката поведе Киро и Док към първия новооткрит отвес. Папи лепеше гащеризона на Колето. Буквално липсваха гърбът и гъзът. Целият процес отне около 4 часа. Тази дупка „кльопа“ инвентара ни за закуска :(. Малко по- късно Папи настигна другите, а Филип и Колето продължиха с кабела.

Деката и Киро се отправиха към близкия отвес, който беше игнориран предния път поради липса на въздушно течение, инвентар и време. Оказа се около 60 метров отвес завършващ със страховита 45 метрова камбана (стени около теб не се виждат). Едната стена е покрита с невероятно красив бял натек, който на дъното се разлива в дървоподобно образувание с десетки малки листенца (от където идва и името на отвеса „Дървото“). В основата му има малко езерце с гигантски пещерни бисери. От тази зала тръгва низходяща галерия.

От тавана висят образувания с формата на пирамида. Малки пръчици с десетки микро дендритчета залепени една за друга. И на пук на физиката острия край на пирамидата е залепен на тавана. Галерията завършва с малка зала. От тавана се излива водопад (водата е същата, която се губи малко по – нагоре) в малко езеро – сифон. Първа задача изпълнена.

Папи и Док продължиха картировката и стигнаха до 53 метровия отвес, който беше екипиран предния път. Втора задача изпълнена.

Понеделник 30.01: Денят започна около 2 часа следобед. Док и Киро тръгнаха към повърхността. Колето и Филип отскочиха до отвес „Дървото“, хем да го разгледат, хем да вземат остатъка от въжето. Деката и Папи преекипираха разни недоразумения, и започнаха да картират. Сякаш от нищото се появи Теодор Кисимов. Влезнал с Яна и Китен и продължил надолу. Другарска среща на -400 в голяма зала. По дясната стена има леко изкачване и на нещо като плато се намират Колкинсите пирамиди. Основата е кал покрита със ситни камъчета. Водата е капала около тях. Така са се образували стълбчета с дължина от 3 до 30см с камъче на върха. Десетки са и изглеждат като гора. Няма такава красота. В близост е поредното езеро изпълнено с пещерни бисери. Спокойно може да проследиш процеса им на образуване. Деката и Теодор продължават напред да екипират отвеса до който беше стигнато предния път. След залата с пирамидите следва леко провиране и поредната голяма зала с кален нанос от дясно с височина около 10тина метра. Много прилича на залата с лагера. Късо меандърче но за сметка на това супер гърчаво, 7 метров отвес и поредната зала, в дъното, на която предния път приключи изследването. Десетки камъни с големината на вагон, заклещени на ръбчета висят в странно изглеждащ отвес.

Папи, Филип и Колето настигнаха другите, картирайки последните отсечки от плана за действие.  Инвентара свърши отново. Никой не му се връщаше 80 метра на горе и отвеса беше пуснат леко пиратски. Благодарение на огромното количество кал въжето беше предпазено. Поредния тесен меандър и около 10 метров отвес. Изхаби се батерията на перфоратора, но закрепване имаше. Дублиращото се казваше Филип. После го преекипирахме, за да може и той да продължи надолу.

За съжаление тесняците не свършиха. Три малки прагчета едно след друго, поредната река идваща от дясно и… Дендрариум 2. По-къс от предния, но…. по тесен. Пак меандър с висящи от всякъде цеви, драперии и каквото ти душа сака. Огромно приказно царство през което се промъкваш, пролазваш и внимаваш да не счупиш нещо. И изведнъж излизаме на река. Река, ама река. Поне 1.5 метра ширина(коритото е три пъти по – голямо) и 30см дълбочина излиза от сравнително лесна за минаване фурна.

Меандърът, от който идваме влиза перпендикулярно на реката, като фурната се пада от ляво. След 20тина метра реката забива в блокаж. Изкачих ме го и се озовахме в елипсовидна зала с дължина между 70 и 80 метра  и ширина около 30 метра в най – широката си част. Таванът е на около 20-30 метра. Огромна. Зала „Калоян“ (почивай в мир, приятелю). Мега огромна. Входните зали вече ни се струват като зрънца сравнение с тази. Пръснахме се като пилци. В горния край на залата има изсъхнал натек, по който може да се качиш. На върха му зее огромна черна паст, викаща те да я изследваш. Преценихме, че ще ни трябва въженце. Открихме и мястото за новия лагер. Заравнена тераска покрита с фин пясък от натрошени образувания. Долния край на залата отново слиза на реката и продължава в …. тесен меандър.

Времето беше напреднало до около 3 сутринта на 31.01. Умората надделя над любопитството и за порен път не стигнахме дъно. Дано и не стигнем скоро. На връщане открихме още един приток. Много вода. Хидро костюмите не можеха да смогнат и тук-таме пускаха. Мокри и изтощени в 8 сутринта се прибрахме в лагера. Оказа се, че Китен и Яна са опънали телефонния кабел до тук. Евала на професионалистите. Хапване, топло чайче и спанак цял ден. Подготвихме лагера за напускане, изкопахме трета тоалетна (много работа, много ядене и съответно много… акане), изпрахме всички торби, изсушихме чували и шалтета и към 6.30 сутринта на 01.02 започна евакуацията.

Деката и Колето се бяха натровили с няква риба от консерва и страдаха на горе. Около 12 часа на обед всички бяха на белия свят. Чакаха ни Генчев и Ани с вкусна яхния и картофена салата с майонеза. Натровените хапнаха и те. „Гъз глава затрива“  и двамата продължиха да страдат… щастливи.

Пещерняци от цяла България, обединявайте се !!!!

Дупката е с дълбочина –408, и дължина 1992м и не свършва. Времето нужно за достигане от входа до зала „Калоян“ е около 8 часа.

Дрескод: до лагера ПВЦ гащеризон, след лагера хидро костюм. За организирането на втори лагер ще са нужни огромен брой бойци в добра физическа и психическа форма. Калени пещерняци тъй да се каже.

Да ни е честита новата най–дълбока дупка в България.

Колкина хип хип ура!

Искаме да изкажем специални благодарности на всички участници и помогнали: магазин „Алпи“, Коко Ланджев, Митко Цолов, Веселин Гяуров и Васко „Лудия“ Ахчийски.

автор: Делчо Топалов
снимка: Александър Лазаров

Участници и помощници:
Папи, Деката, Колето, Фичо, Ивчо Согньездото, Боги, Мартина Колева, Ефи, ПК „Под Ръбъ“
Китен, Яна Йовева, Сашо Лазаров, Стоянчо Горанов, Сашо Братоев, дедо Тони, ПК „София“
Док Петров, Киро, Гогата, ПК „Искър“
Мамута,  Живко, ПК „Хеликтит“
Ани, Живко Генчев, ПК „Ъндърграунд“
Теодор Кисимов ПК „Приста Русе“