Стара Школа, Биоково, Хърватска – начало и край

Начало 05-07.06

Стара Школа остана като нашия летен спелео спомен за годината. Средата на Юни отидохме за започването на експедицията, в която се бяха включили завиден брой местни пещерняци. Целта беше да се прекартира и да се погледне дъното.

Пещерата (по стара карта) е -576м на нас с Марин ни се падна екипиране от лагера на долу и картиране. Съответно стигнахме до около – 500м и поради липса на инвентар, започнахме картиране обратно нагоре. Дупката остава изключително приятно впечатление – някак си не усещаш нито стряскащите 3 градуса температура, нито дълбочината. Всъщност отвесите са доста надробени и големи вертикали и каскади, няма (http://www.hps.hr/vijesti/4868/odrzan-speleoloski-logor-ks-na-jami-stara-skola-biokovo/). Удобна е някак си, като единствени ключови моменти могат да бъдат един два пасажа в меандъра, който започва непосредствено след лагера (-280м). Всъщност, именно тази част от пещерата придобова по-нашенски харкатер, т.е. започва активен меандър, в който обаче не се мокриш при нормални условия.

Въпреки факта, че е Юни и жегата долу е значителна, малко се смръзнахме в лагера– обърна един ми ти северен вятър и добре ни наваля. Важно е, че въпреки пороя дебита в дупката не се промени.

      

Край 25-27.11

Поради известни причини дупката остава екипирана и след завършването на експедицията имаше мераци за работа по дъното, но уви. Вече е края на Октомври и скоро ще стане снежно горе и съответно не достъпно. Прогонозата е лоша, но ние решаваме да се качим и да видим какво ще излезе. Петък и Събота вали упорито и напоително, ние философстваме, играем карти, шах и т.н. Влизаме в Неделя рано, рано…

Пътя до входа е по-малко от час, терена не е много удобен. Още в по-горните части започваме да чуваме вода – ясно е че, ще се мокрим. Този път стигаме на около 50 метра от дъното, където водата става значителна. За капак, точно преди дъното, отвеса става фуния обливана от силния приток, за да е баш по пещерняшки следва промушване и прагче до самото дъно. Как па да не видя какво има долу. Завидно мокър, но пък доволен разбирам, че за такава цепка бъдеще има, но яка банда да понесе такова желание липсва –Стара Школа няма какво да предложи на това поколение. Кате и Марин ме чакат няколко въжета по-нагоре, събирам инвентара и излизаме. Торбите този път тежат много, всичко е напоено и направо не се издържа. Измъкваме по две до лагера и от там излизаме с по една. За разекпиране остава по-благодатната част, т.е. от лагера на горе.

Заключение

Биоково е страхотно място за спелеология с тежко пристъпни райони, сериозен потенциал и вече с обекти, които са със завидна дълбочина и структура (http://speleologija.hr/popis). Биоково още чака своята хилядарка, което е обаче не означава, че такава няма. Стара Школа може и да бъде един такъв потенциал, но само як замах би показал, какво може да предложи Стара Школа и какво още крие този карст…

Цветан Костурков

Снимки:

Марин Глушевич