Колкина свърши, започна системата

Края на миналата седмица се очертаваше да бъде едно типично мероприятие на Колкина. Папи и Павката влязоха в сряда, заедно с двама приятели на Папи (Калоян и Юли). Калоян и Юли съответно излизат в четвъртък късно вечерта. В петък влизаме Филип, Киро и Цеката.

Общо в лагера сме три групи – едни дерзаят по забоя, други катерят и един самотен Киро интериорно урежда натека дет много се мокриш преди лагера. Светли и Марто също ще влизат да дадат по едно рамо с торбите (от тежките).

Поради различни успехи и не дотам такива, в един момент трите групи се събираме на забоя,. Киро се надява за две неща:

1. Да остават още 30 см в забоя
2. Меандъра от другата страна да е със сечение 2м x 3м

И двете неща му се сбъдват. В събота вечер влязохме от другата страна на забоя. В събота вечер влязохме в кухините на Понор планина! Колкина наистина е входа към системата и само една от пещерите, които влизат в този водосбор. От другата страна има от всичко, ние вървяхме около час в едната посока и се спряхме на 20тина метров отвес. На по път, попаднахме на още два водослива (демек още две реки се включват в нашата), зали, горни нива и други обеми без край за момента.

Освен вход към нещо нереално обещаващо Колкина за нас е и доказателсво (не за първи път) че “там където има воля има и път”. Следва нов етап в изследването на тази част от карста на Понор, който никак няма да е лек, но пък за сметка на това вещае да бъде дълъг. Всъщност, Колкина е и на път да докаже доста от изследванията свързани с гео и хидро геологията на Понор планина…

NB! Към всички, чиито любопитство се окаже силно, бъдете внимателни! Входа от забоя към новите части е доста тесен, много мокър и е всъщност 20–тина метра неприятна преса, има още една подобна сравнително скоро след това. Водата тук става ключов елемент, при висока вода влизането е невъзможно като съществува риск от затапване. Обемите от другата страна са малко „лабави“, с други думи внимавайте къде стъпвате, за какво се държите и на какво се облягате – неща падат, местят се и се хлъзгат. Също така, не сме подменили въжетата от „Рошавото“ надолу, а има няколко кофти места като ринга на отвеса с пандюла е критичен в момента. Успех.