Церовачке Шпилйе, Южен Велебит

Свети Бернар^ от Горната Махала Церовачке Шпилйе, дълго време са били три, несвързани по между си, хоризонтални пещери в масива на Кита Гачешина, Мунижаба и Муда Лабудова. Всичките се намират в района на Южен Велебит. Горна и Долна са благоустроени.

Спелеолози от Карловац изследват пещерите в продължение на десетилетия и не щеш ли миналата година попадат на сериозно откритие в Горна Церовачка. Стотина метрова вертикала, която води до пещерната страна на чудесата. Приказно красиво и морфоложки сюрреално е това, което ги заварва долу: прекрасни галерии и продължения без край.

На около -150м изграждат лагер, поради закачливия характер на новия потенциал. Аджаба, това е карст който на пук на гравитацията, върви на къдет‘ си поиска – насекъде дупки дет‘ продължават насекъде. На нас ни се пада един 10 метров отвес, който ни посреща с три нови такива. Търпеливо, на базата на необоснована логика, избираме един и продължаваме. Резултата е, че единия влиза в другия, другия траверсира през първия, като същия отива в + , от средния се покатерваме до нова хоризонтала, същата върти до толкова, че вече не знаеме на чии ‘ора сме и свърша в комин. Комина от своя страна води към малък отвес, извеждащ ни в началото на активен меандър, от ония наште си… немаме повече планки, нема въже, нема и време. Излизаме.

Изключително грешната ми спелео интуиция подсказва, че това е правилния път към дъното на Южен Велебит.

След една нощ и една бутилка Скендербег се връщаме, като този път отиваме към най-ниската точка, т.е. на около -250м. От там, катериме тежко в тежка кал, след няколко анкера сме в позиция за нова вертикална атака. Много кал бе, много… Екипираме два отвеса и излизаме. Другата група катери от лагера, излиза на познат вече отвес.

Изглежда потенциала не е от онези чудовищните хилядарски такива, но хакракетра на карста го прави адски интересен за проучване, поради нуждата от динамично ползване на всичко, което библиотеката по алпийска спелеология предлага.

Битака Последния отвес - ден II Началото на нашия участък - ден IНовите части, започват от те тукаРис е голям човек, достоен ЦеровецЧучура при лагера

снимки: Марин Глушевич

автор: Цеката

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.