Опасна яма продължение

Пещерата продължава….

Милош от Черна Гора ни покани за новата година да направим проникване и допроучим Опасна яма. Бяха останали доста въпросително от експедицията лятото. Събрахме се стегнат екип от България – аз и Светли от Под Ръбъ и Мими от Хеликтит.

След последното ми (и първо) ходене новостите бяха само по основният канал – беше достигната дълбочина -385м. Последният отвес в него е кладенец от който тръгва не много широк меандър с кратки слизания и малко но постоянно поточе на дъното. Край на меандъра не беше стигнат. Разклонението на Млечния канал(Milky way) също не беше пуснато до край и там не се знаеше какво става, но очакванията бяха в дълбочина да се събере с другия по-дълбок отвес.

И така проучването започна. На 31 се разделихме на две групи – група 1: аз, Светли и Матия атакуващи основната галерия и меандъра; група 2: Бане и Милена отиващи да пуснат въже по Млечний канал и да картират до където стигнат. Група едно започна проникване в 11:00, а група 2 в 10:00.

Меандърът в началото тръгващ тясно и необещаващо  след едно слизане над езерце, няколко теснини и завои стана висок и бързо тръгна да набира дълбочина. Известно време се чудехме от къде да минем поради многото теснини, а на места пък ставаше широко и трудно за слизане. Светли слезе надолу, аз тръгнах напред в горната му част, а Матия остана да се опита да разшири там от където ни се струваше лесен път. След около 20тина метра стигнах напречна цепка и голям отвес във който се чуваше водопад. Със Светли имахме слухова връзка, той беше успял да слезе в по-долна част, но също беше попаднал на отвес и не можеше да продължи. Събрахме се и решихме да идем до по горната част на меандъра, където според мен беше широко :). Оказа се, че минаването е по-лесно от това да се слиза по меандъра и решихме от там да екипираме за да се избегнат тесни и трудни места. Отвеса под нас зееше огромен и бълбукащ…

Организирахме работа по пускането – Матия се върна да отреже въжето след последния отвес по-рано, където очаквахме да има около 100м останало в прониквачката, със Светли се заехме за работа – той да бие спитове, а аз да разчистя мястото от камъни. Скалата се оказа твърда, но след около 40 минути имахме парапет, две клоун планки и У към центъра на Земята. Светли тръгна в камбаната, а ние с Матия наблюдавахме бавното спускане надолу. Стигна назъбена площадка с големи ребра на която направи закрепване с лента и отново надолу. В 5 без 10 цялата група се намирахме на втората площадка на отвес с диаметър около 15 метра… Нова силна река се появяваше от дясно, големи комини на всякъде, а нашето скромно поточе понабрало сила пръскаше някъде отзад. Бяхме влезли в колекторна зала с две води, на горе имаше друг отвес, надолу – неясно какво. Имахме уговорка да тръгнем на обратно в 5 часа независимо до къде сме стигнали, а и нямахме достатъчно инвенатар за да продължим.. не бяхме очаквали да попаднем на толкова дълбок отвес. По груби изчисления новият отвес е около 40-50м от които ние бяхме слезли около 30.

Вечерта като се събрахме се оказа, че Млечния канал продължава и край не е стигнат отново. Въжето и инвентара ни свършиха и нито едно разклонение не стигна до край. Второто влизане Милош, Бане и Ивана отидоха да картират Млечния канал. На картата за сега няма изгледи да се съберат скоро. Двете разклонения следват свой собствен път под земята. Разстоянието между последен репер на основния канал и на Млечния е 45м. На хоризонталния план пещерата изглежда като плетеница от отвеси и 45м са около половината от картираното до момента. Ако продължава със същото темпо отвесите биха се събрали доста надълбоко… това ще може да се види по-добре след като се картират и новооткритите части.

Малко за скромният ни лагер  – пребивавахме в уютна къщичка от комплекса „Ресторант Стара Куча“ – много отделни каменни къщички на 2 етажа от вътре изцяло облицовани с дърва. За цена от 50 евро получаваш 1 етаж – нещо като хол с печка и баня и втори с място за спане – 2 двойни легла и две единични. Това се оказа идеално за 8 членната ни експедиция, 7 човека спахме горе (3 дами се събрахме на единия „брачний креват“) и 1 долу на удобния кожен дива. С лукса лесно се свиква – за първи път в пещерната ми кариера след пещера имах душ и топло място край печката на кожен диван…

Имаше и разходки из района на забележителното плато „Кучка корита“ и една от основните й забележителности – кръчмата на Четника, където дреновият ликьор и сливовата ракия сами се пълнят в чашите… Над каньон Цйевна(~1км надолу!) се открива страхотна гледка към Проклетия, Мая Арапит и спомени от лятната експедиция. (познахте ли върха на снимката долу :P)

Следва продължение…

Участници в експедицията:
Милош Павичевич – „Биоспелеоложко дружество Черна Гора“, Подгорица, Черна гора;
Матия Петкович – ДиВММ, Вальево, Сърбия;
Милена Гаврилович, Ивана Мишкович и Бранимир Янкович – „АСАК“, Белград, Сърбия;
Ефросина Христова и Светослав Маринов – „Под Ръбъ“ Церово;
Мирослава Христова – „Хеликтит“ София.