Словачка яма ( Slovacka Jama), Велебит, Хърватска

SAM_1035Експедицията Северен Велебит беше обявена в началото на тази година. Голям кеф изглежда и после веднага осъзнаваш колко прецакана е тази част на битието… Самото лято е, в Хърватска тва е сезон и половина – невъзможно демек. С Възрожденско смирение остава да въздъхне човек, да напълни чибука, да седне под лозата, да послуша как чучура капе до него и да констатира – толкова близо, а толкова далеч…

Подобно смирение беше възможно само неколко месеца, зрелостта на примирението беше често нападана от идеята, че начин, слава на боговете, винаги има – ей, как ме кефи тази патетична истина!

Дребната ни конспирация успя и с Марин решаваме, че трябва да балансираме многото труд напоследък с една бърза Словачка Яма. Кате също успя да се включи. Тримата тръгнахме в неделя надвечер и само за неколко увлекателни часа се озовахме на лагера на Любеновац, изходна точка за лагера на Велебита 2012. Един голям огън запалили, много народ, много готино, ама някак си тихо, като че ли нещо се е случило и сичко е отишло у царевичако*. Мълчат хората, само огъня припуква, ние се настаняваме. Хладничко е, огромния контраст с горещината долу допринасят за едно митично наспиване.

Сутринта плана е ясен – група влиза да оправи лагера на -370м; друга такава бичи към единия кладенец със стеснение на около – 500м; Кате, Марин и аз отиваме към Hermanova Studna  (-530м), екипираме и излизаме.

Входа на пещерата е в прекрасен район, около вр. Мали Кук – много красиво, много пещерно… На по път минаваме до входа на пропастта Марияна, чист отвес от 220м и тва е.

Словачка яма започва с интересна 150м каскадка, която през малко на брой стеснения и отвеси води до ръба на прекрасен ~ 400 метров отвес. Горе долу по средата на отвеса, ние правим пандюл и се включваме на къс хоризонтален участък, където е и лагера. От там веднага траверсираме и влизаме в кръглата галерия, от където тръгват няколко кладенеца – нашия път е ясен. Следващите метри са прекрасни, овални и толкова чисти отвеси – същински пещерен хедонизъм. Стигаме до – 510м, още едно стеснение и един отвес до забоя със стеснението. Тази каскада изглежда като да че няма свършване. Бързо излизаме до лагера, по един чай и пак на големия отвес, където обаче ни очаква изненада. На около 60м по вертикалата, въжето ни е дигнато и не можем да продължим – връщаме се в лагера. От лагера долу пращат двойка към бивака. Ние хапваме, пиеме чай, супи, глупости и в бивака за 6 се събираме 9. Завиваме се с нечии колена, гушкаме се, наместваме се и след 3 часа тръгваме нагоре. От закаченото въже става международен скандал – Сърби спасяват Българин в Хърватската пещера – Словачка яма.

Пресрещаме наште хора  в галерийката под закаченото въже и продължваме нагоре.

Навън е прекрасно утро, а Марин и Кате ме посрещат със скътана биричка, най-вкусната бира! Стегаме багажите и надолу към лагера, където закусваме обилно, разцъкваме и отиваме да гоним сянката. Единственото което не успяхме е да се почерпим вечерта около иначе така спокойния Велебитски огън и да пуснем духа на Секндербег, който и от най-мирните и дисциплинирани Загребски спелеолози би направил истински пещерняци!

SAM_1101 SAM_1099 SAM_1094 SAM_1018 SAM_0992

Текст: Цветан Костурков
Снимки: Marin Glusevic

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.