Юли месец прекарах една седмица на полска експедиция в планината Проклетия на границата между Черна Гора и Албания. Районът се нарича „Зла Колата“ което в превод означава нещо като сърцетуп или шумът който издават падащите по стръмния баир камъни. Зла Колата се казва и най-високият връх за Черна Гора и 16-ти по височина в Проклетия – 2535м.
На 18-ти юли вечерта пристигнахме в село Вусанье от където на следващият ден с натоварени с багаж люде и коне поехме към базовият лагер. Пътят до него е около 4-5 часа с почивки и бавно ходене. Денивелацията от Вусинье не е много голяма – лагерът е на около 1600м но пътеката е дълга. Въпреки височината за голям ужас на всички от експедицията, дали заради животните, дали заради глобалното затопляне, но комари имаше… L ), Лагерът се намира на една полянка в страни от маркираната за върха пътека, като над нея има нещо като почти чешма. Това беше много хубаво защото с помощта на малко маркучи имахме постоянно вода за умиване и пиене, че и за къпане и пране. В близост има кошари с животни, които местните (или поляците) наричат катуни. От там получих и второто си предложение за брак този път за доктор, първото беше за местен животновъд но така и не се запознах с нито един от женихите. Там практиката май е младоженците да се запознават на сватбата :).
Поляците бяха много организирани – в лагера имахме качествена и хубава храна, компютър, работещ агрегат по време на цялата експедиция :P, слънчев панел, че и принтер, а имаше и легени за пране. Бонус беше и и голям сглобяем басейн по средата на поляната, първият ми басейн на пещерна експедиция – голям кеф на жегата. Всеки ден имаше дежурни в лагера като правилото е да няма хора които не са били дежурни поне за един ден от престоя си. Всяка група имаше радиостанция, всеки ден се ходеше на пещери по 3-4 групи, като на 4-тия ден имаше по-голяма почивка и тогава само аз, Томи и Матия ходихме на пещера да снимаме и да търсим буби, но аз бях направила моето дежурство още първият ден – когато последва и предложението за брак чрез Мохамед, който на следващия ден ни донесе и прясно овче мляко, но аз съм фен на кравето. Имахме гости и от други катуни, като цяло интересно е в базовият лагер.
Най-дълбоката пещера в района е „Ледена пещера“ (Ledena pechina) някъде около -530м входът се намира на маркираната пътека за върха. Два от дните ходихме да проучваме нова пещера в едно от платата на около 1 час път от лагера.Пещерата представлява вертикален лабиринт с няколко разклонения и отвеси, в началото и има огромен ледник който слиза поне до -75. За първи път видях и чисто снежен отвес в пещера. Дълбок 20 метра той беше на едно от местата на кръстопът между два отвеса – стените му бяха само сняг и малко лед без скала, за жалост по време на моето пребиваване не беше пуснат… на дъното не се вижда какво има само сняг… На първото влизане с Матия катерихме един комин, после отидохме при Томи и картирахме едно от разклоненията. През това време Козя и Пьотър проучваха друго разклонение с ледени реки, сталагмити и всякакви чудесии, но въжето им свърши и не стигнаха край. На втория ден продължихме по друго разклонение където стигнахме снежно стеснение със зверско течение, ако не си затвориш очите и стиснеш зъби вятърът направо те пробожда, след него имаше голяма зала с ледено езеро и огромен леден водопад пещерата продължаваше и натам, но въжето ни и този път свърши. Много интересна пещера така зверски духа, че няма как да не продължи 🙂
Експедицията беше чудесна, организацията от поляците от „Wielkopolski Klub Taternictwa Jaskiniowego“. Първата седмица чужденци бяхме само аз и Матия от Сърбия. И мястото и хората бяха страхотни 🙂
Снимки: Томаш Павловски,
Клипче: Матия Петкович