Пещерата Опасна яма се намира близо до село Корита в Кучка планина (Kučka planine), има два входа съответно на 1355 и 1345 нмв. Кучка планина е карстова планина разположена в югоизточната част на Черна гора до границата с Албания. Ограждат я реките Циевна (Cijevna), Мала река (Mala Rijeka) и Веруша (Veruša). Най-високият връх е Сардуп (2184м) като има над 20 върха с височина над 2000м. От планината има разкошна гледка към Проклетия и Шкодренското езеро, марширути за разходки… и огромен потенциал за пещери. Почти цяла Черна Гора е една голяма карстова планина, ако се открият всички пещери може би на всеки жител биха се падали по 2-3 та те сигурно за това не бързат.
Самата пещера е лесно достъпна, входът е на около 200метра от асфалтов път, близо до него има удобно място за палатки и лагер. Вода си набавяхме от близкото село Корита, което е неголямо разпръснато из платото село (хората там явно доста уважават личното пространство) а в центъра му, за разнообразие насред варовиковите скали, има извор с направена чешма и малко езерце – нещо като местния мегдан. Двата входа на Опасна яма са големи, събират се на около -100м в обемен отвес. За влизане се ползва по-големият отвес, като се пропускат неприятни тесни места от другия. Този отвес е голяма каскада -110м, по време на дъжд има вода иначе е доста сухо и чисто. Трудно си спомням пещера в която да не съм си изкаляла лицето, е тази влиза в зеления списък за чистота. Малко преди дъното на отвеса в двата му края тръгват два паралелни отвеса които отново на -230 се събират. Има междинни места преди и след този голям кръстопът на които отвесите правят връзка – голяма забава е 
когато има групи и в двата отвеса. В единия отвес има не особено приятен меандър, което е причина и за предпочитането на вторият за по-бързо стигане към дъното. Разбира се и в него не липсват интересни места – едно стеснение кръстено по време на експедицията – Бане пасидж (Бане имаше известни затруднения преди разширяването му). Та след като и Бане пасидж беше разширен този отвес чисто, спокойно и почти сухо отвежда до кръстопътя на -230, където беше разположен и временния бивак, и продължава надолу към нов меандър на -300. В пещерата няма много удобни места за бивак защото всичко е отвес, също така е доста ветровито с температура около 4C градуса по Целзий. Образувания в пещерата няма, но обемните и чисти отвеси са една толкова рядка и привлекателна гледка за окото на българския пещерняк която тотално компенсира липсата на сталактитчета и сталагмитчета.
Поляната до пещерата беше дом за една седмица на 13 пещерняка от 5 държави – 2 българи, 1 църногорец, 1 поляк, 5 сърби и 4 руснаци. Имахме си екстри – чешма, вода, сянка, изобилие от дърва за огрев, е на моменти комуникацията протичаше трудно и по най-разнообразни начини, но както казват братята сърби всичко е добре когато свършва с йеби га :).
По последни данни абсолютната дълбочина на пещерата трябва да минава -400м. Надявам се пак да посетя този красив район, и кой знае може и някоя нова пещера 🙂 
Снимки – Томаш Павловски, картата е предоставена от Милош Павличевич -Ефи