За системата
Кита Гачешина е институция в Хърватската спелеология, а и не само. В цифри този подземен феномен изглежда така: вертикала -737м, хоризонтала 27 802м, надморска височина на входа 915м. Внушителното й развитие в дълбочина, съчетано с километрите ‚канали‘ (както ги наричат Хърватите), впечатляващите обеми и многото на брой страхотни сифони, като че ли не стигат, та отгоре на всичкото след десетина години свръх активни изследвания – системата продължава да има неизследвани части на прекалено много места. Детайлно, обновена карта би била пълна с въпросителни! Системата Драженова Пухалка – Кита Гачешина е сериозен карст, ви казвам – има си всичко, особено обеми. На моменти се усещаш по-скоро като да си на планина – големи сипеи и нападали блокове, обеми, въздушни пасажи, ходене…
За повече информация относно пещерата, моля проверете тук:
http://161.53.55.11/speleo/kitagacesina/index.html
За района
Пещерата се намира в най-южната част на Южен Велебит (по на юг е например от Национален Парк ‚Пакленица‘). Изходна точка за пещерата е град Грачац.
В този район е върха Църнопац, по което и тази част често бива споменавана като Църнопац. Мястото е много готино и изглежда така, като че ли да е пълно с пещери – за късмет на изследователите е и точно така! В непосредствена близост е пещерата Мунижаба (9715м) и добре известната пропаст Muda Labudova (-680м). Няма нужда от превод за последната… казват голям зор там, много меандри, много вертикали.
Името си, Кита Гачешина, носи от острите, карсотви върхове, които месните наричат ‚кити‘. В Среден и Северн Велебит, същите са известни като ‚кукови‘.
За нашето ходене
Същинско чудо и голям късмет беше, че все пак успях да отида до тази дълго бленувана подземна дестинация. За щастие времето за почивните дни се очертаваше лошо и Сплитчани, не отидоха по Босанските, зимни планини и така, всички щастливи се стегнахме за Кита.
Планът беше както следва – нашата група, съставена от четерима, влиза веднага след Загребачката банда (десетина) от клуб Велебит. Ние за към дънния лагер, а те за първия етаж. На входа се срещнахме с тях и въпреки светенето с челници в лицата, бързо се сетиха за Велебита 2012. С добро споменават Българската група и са ни запомнили като весела компания, истински пещерняци казват. Един от тях беше Марко – голем пич, разпита за всички, поздравихме се и всеки по своите задачи.
Входен отвес от сто метра (единствения, който се разекипира), малко хоризонтала и след това педесетина метров отвес, веднага следван от още едни дорби стотина метра. На дъното на тази каскада подминаваме част от Загребчаните и ние продължаваме навътре и надолу. Кратко изкачване и се включваме в Шибенски канал – голем канал ей! От него леко кривваме и вече сме в друга част наречена Дивия Запад, понеже върви на Запад и постоянно си а нагоре, а надолу, следва Отомнаски царство, подминаваме един лагер и пак на вертикала. Вйеверица (в превод – катерица) е около 80 метров отвес, но неприятен някак си – въжето пързаля сериозно и като цяло е неприветлив… Преди 3 години на този отвес се чупи планка, инцидента е неприятен, а спасителната акция не лека. Няколко сакатлъци са се случвали на този отвес и така явно му се е насъбрало повечко на това място.
Вече сме в Небоземлйе, накъде и да тръгнеш има какво да се проверява и на къде да се върви, от там и името. Интересно пясъчно промушване на ‚Пясъчна буря‘ и вече сме почти в бивака на около -600м.
Като виждат фолио-опакования ми багаж и чувала, Хърватите само клатят глави и казват ‚Бе явно са гадни тия вашите пещери там…‘
Тук оставаме за три нощи, спускаме отвеси, малко катерим, един як траверс и достигането до 3-4 сифона са резултата от престоя ни. Картирани са общо 350 метра. Впечатлени от Церово, съотборниците ми дават името Церово на един от ново достигнатите сифони.
Невиждан до момента потенциал и спелеология от една съвсем различна порода си е това!
Цветан Костурков
Снимки: Марин Глушевич, СО Мосор