Спелеологията в тази област е изключително вълнуващо начинание – навсякъде карст, карст, само карст… Поради екстремно добре изразения карстов характер на всяка планина, масив или високо поле карстовите форми остават много неизследвани. Районите са големи, много на брой, негативите и пропастите гъсто концентрирани, наскоро прокараните граници (95та година) представляват допълнителни логистични бариери (буквално и преносно), а спелеолозите не са безкрайно много.
Тази седмица посетихме един от изключително потенциалните райони на планината Динара, намиращ се на територията на Босна и Херцеговина. Района е сполучлива кръстоска между Понор планина и Барките, за разлика от споменатите места, тук властват добре изразените, монолитни варовици и дълбоките пропадания, от където водят началото си множество неизследвани пропасти. Само на около 2 часа, пеш през шубрака, от тук е супер забележителната пещера NevidnaVoda (-653м).
Имахме местен водач легенда, познат под псевдонима Църни, стар любител на пропастите и пазител на района. Той вече беше набелязал обекти с особен потенциал. Разделени на две групи тръгнахме към предварително обсъдените пропасти. Пътя до нашия плац беше голема проклетия, трудно проходим поради множеството дълбоки карни жлебове, негативи, а и като допълнение нападали дървета от скорошен пожар. Тук е мястото да спомена, другата група екипират и картират 82м. пропаст, която задънва.
За около час нашата група стигна на негатива. Две пропасти на разстояние от около 20м една от друга. И двете се оказаха с почти идентична дълбочина от 70тина метра. Едната задънва след кратка хоризонтала, а в другата продължава меандър в който се чува вода. Изключително красиви пропасти – страхотен контраст създаден от покрития с мъх отвес и ледените натеци и образования.
В началото на меандъра има дълбоко езеро, а веднага след него завой – при опит да превзема машината и да резна останалото в торбата въже с цел коване на парапета, не срещнах особена подкрепа. ‚Да преджапаме езерото, па да видиме кво има натам, а?‘ А те, мислят че се ебавам!? ‚Ше се върнеме на есен-разправят-като се отопи‘. Майко, кви подземни джентълмени и пораснали хора, ама пак си мисля де: ‚Що ли не е Кирчо тука да ви покаже…‘. Ама си трая, кимам с глава, сериозен съм и аз така се подхилквам, демек ‚ебавам се бе, къде ти ше се мокриме и ше се хабиме да забиваме 7-8 анкера с машина, сакън‘.
Пуста селяния братче, за малко да се изложим пред чужденците.
Пп: с жумар в ръката и Церово в сърцето – тоя път се сдържах, следващия сто процента ше ме напъдат.
Цветан Костурков
Снимки: Марин Глушевич, СО Мосор