Израснахме в планините…

Израснахме в планините, възпитаваха ни около големи огньове или едва горящи мокри дърва, обучаваха ни по монолитни варовици, тренираха ни в дълбоки и на моменти откровено трудно проходими пещери, калиха ни в изворите на Житолюб, по Пиринските ръбове, в бистрите сифони, по стабилните склонове… Показаха ни живота, от единствените неизчерпани гледни точки. Едни от последните поколения, докоснали се до класиката в планината… Може би затова и толкова трудно ще се приспособим, въпреки динамичността, с която ловко боравим в карстовите полета на живота…Сега е различно, сега е днес и дори ние не доумяваме. Виждаме новото във всичките му форми, като самите ние минаваме за същностна част или дори сме самото ново. Планината като последна крепост на романтизма, започва да допуска в себе си и други безподобни. Допуска всички, всъщност винаги го е правила, просто онези които са посягали към раница, въже и сухари са били една обособена порода идеалисти – търсещи, не намиращи, споделящи… Сега е по-объркано, вече няма планинска порода, горе има всичко. Планината се е превърнала в една огромна BiLLa, където има всякакви артикули. Това че, някой е катерач, алпинист, подземен изследовател или любител на природата, не го прави по-близък до теб самия, отдалия се напълно на същите интереси и начин на живот. Преди да си турист е означавало, че си любопитен, изследователски настроен, пътуващ на всяка цена, опознаващ… Е, а днес туриста харчи и купува, трябва да бъде обгрижван и задоволяван, мнението му за туристическия пакет е решаващо, а обратната връзка издигната в култа. Днес туриста е клиент. Но не само туристите се превърнаха в послушници на новия свят. Вече всички сме потребители, покупко-способни, едни възможни харчещи…

Планината е трудна територия, не позната до край, непристъпна съвсем, предизвикателна, екстремна… Място и идея, създаваща потребности, маркетингова ниша, експлоатираща липсата на истински изживявания в общества и индивиди, прекалено висок връх в очакваните продажби… Планината днес е индустрия.

Днес все още има алпинисти, пещерняци, планинари, скиори… Всеки отива някъде там воден от различни цели и причини, вдъхновен от различни моменти, живеещ с коренно противоположни стремежи и философии. Но има и един нов за нас вид, съществувал навярно и преди, много отдавна, а сега само радикализирал се. Това е типа на идеалния консуматор.

Този човек се кланя пред нови кумири – различни по форма и цветови комбинации лога на европейски, японски, новозеландски, чилийски и какви ли още не марки. Той е запознат с материалите, производството и асортимента на дадена фирма по-добре от техническия ръководител на произволно избрания разпространител. Познава различните асортименти по форма, почерк на шевната машина, мирис на шушляка и замаха на бродерията… Използвал е доста или почти всичкия от умствения си капацитет, за да запомни трудно предадения в обем списък от марки, производители и фирми със завидна история. Някои се интересуват от книги, филми, коли, футбол и какво ли още не, докато други се ровят в интернет, за да видят първи новата колекция фрийрайд панталони, двукомпонентни, специални чорапи за умерено топли ледници или нов карабинер със съмнително приложение извън каталога. Този тип хора разбират от всичко, защото знаят нужната и най-съвременна екипировка и съоръжения за изпълнението на дадено начинание. Знаят на пример марката и цената на клемите нужни за някой маршрут, но никога не са се катерили повече от три пъти в една година. Знаят и четат, били са някъде, правили са и неща, оцелявали са, разказвали са много, малко повече даже. Но това не са увлекателните разкази, нито симпатичните преувеличения на старите майстори, това е просто персонификация на притчата за средствата превърнати в цели. Вместо да бъде използвана екипировката и всичко, което притежаваме в името на нещо, всичко което сме закупили се превръща в самото нещо. В нещо, но наше. Да притежаваш, пък ако имаш удобен случай ще използваш.

Този нов подраздел „свободни” планинци са едни благородни консуматори, те събират, купуват и харчат с една идеално-романтична цел – да бъдат в сърцето на бедствието и да изживеят нещо различно. Но тези хора, едва ли биха направили същите опити и подвизи, ако вместо тройно подсилена мембрана разполагаха с прегорял брезентов анурак, никелиран фенер от пазара, мешка, обувки в които краката са ти и мокри и замръзнали… не, това не би било готино. Докато за други най-красивото нещо е самия стремеж, желанието и нищо повече. Не начина, нито целта, а чистия подтик… Спусъка. Да бъдеш там, да правиш, участваш и изживяваш, без да е решаващо, с какво го правиш, нито как. Просто да бъдеш и да усещаш, че това са моменти, които ти дават неописуемо щастие и смисъл за нещо твое си, съкровено или споделено с твоите хора.

Пожелавам на всеки пожелал планината и нейните варианти, да прекара първите си нощи в безсъние и зъзнещ, да влезе в първата си пещера с дънки да направи първия си зимен преход с премръзнали крака, да спусне първия си склон с полуправи ски, първия рапел с парашутна сбруя… Пожелавам на всеки да има лукса, да започне от логичното начало на нещата само, за да може по-късно да оцени, и задоволи нуждата, без да митологизира индустриалното начало, нито неговото статукво.

Автор: Цветан Костурков