Малка, но особено величествена планина. Внушителния и релеф се развива рязко от кота 0 до най-високата си точка 1762м (вр. Йуре). Изключително стръмните склонове и високи стени придават доста сериозен алпийски характер на южната страна на масива. Изненадващо, но от Север планината има полегат и горист характер.
Сравнен с Биоково Национален Парк Централен Балкан е три пъти по –голям по територия. От друга страна по характер, непристъпност и усещане планината може да бъде сравнена с Пирин.
Въпреки на пръв поглед непристъпните си без алпийски подход Северни склонове, няколко пътеки водят през куларо-подобните просеки до билото на Биоково. Дори и само в еднодневен трек може да се наблюдават доста различни един от друг дялова: горски пасажи и дебело изразени карстово-надупчени райони, дълги плочи, формиращи цели склонове и морени с големи блокове, джунглообрасли пътеки, бая симпатични въздушни пасажи и т.н.
Що се касае пещерната обстановка, това е мястото (или поне това е мястото след Велебит)! Най-дълбоката пещера е Jama Mokre Noge с дълбочина от -831м, което я прави и четвъртата по дълбочина пещера в Хърватска и се нарежа веднага след трите Хърватски ‚хилядарки‘ – Lukina Jama (-1431), Slovacka Jama (-1320), Velebita (-1026). Освен гореспоменатата пещера, други местни забележителности са: Jama Amfora (-788) и Stara Skola (-576). Изследваните до момента Биоковски пещери с дълбочина надминаваща -500м са общо 5 на брой. В основата си при курортното селище Baska Voda е прокаран тунел Св. Илия, който пресича планината точно под едноименния връх. Тунелът е с дължина от почти 5км, което е средната й ‚ширина‘ в тази си част.
Районът на вр. Св Йуре е доста комерсиализиран и на моменти изобщо не се и изплаща – забита голяма антена и криволичещ асфалтиран път. Периодично изсипвайки се тълпи чешки, полски, скандинавски летуващи в по-големия курорт под планината – Макарска. От горе на всичкото, ако се използва същата инфраструктура като подход, неминуемо трябва да се заплатят 10тина евро за вход в националния парк.
Макарска е идеален изходен пункт, като разбира се трябва да се има предвид сериозната денивелация. Планината е сравнително ‚дива‘ и не особено ‚натоварена‘. Има няколко ключови симпатични, карстови кладенчета за вода, които са добре маркирани.
Pingback: Новата Голяма Дупка в Хърватска – Нйемица, Биоково – Под Ръбъ