Биоково, Хърватска

Билото на Св. Илия

Билото на Св. Илия

Малка, но особено величествена планина. Внушителния и релеф се развива рязко от кота 0 до най-високата си точка 1762м (вр. Йуре). Изключително стръмните склонове и високи стени придават доста сериозен алпийски характер на южната страна на масива. Изненадващо, но от Север планината има полегат и горист характер.

Сравнен с Биоково Национален Парк Централен Балкан е три пъти по –голям по територия. От друга страна по характер, непристъпност и усещане планината може да бъде сравнена с Пирин.
Въпреки на пръв поглед непристъпните си без алпийски подход Северни склонове, няколко пътеки водят през куларо-подобните просеки до билото на Биоково. Дори и само в еднодневен трек може да се наблюдават доста различни един от друг дялова: горски пасажи и дебело изразени карстово-надупчени райони, дълги плочи, формиращи цели склонове и морени с големи блокове, джунглообрасли пътеки, бая симпатични въздушни пасажи и т.н.

Що се касае пещерната обстановка, това е мястото (или поне това е мястото след Велебит)! Най-дълбоката пещера е Jama Mokre Noge с дълбочина от -831м, което я прави и четвъртата по дълбочина пещера в Хърватска и се нарежа веднага след трите Хърватски ‚хилядарки‘ – Lukina Jama (-1431), Slovacka Jama (-1320), Velebita (-1026). Освен гореспоменатата пещера, други местни забележителности са: Jama Amfora (-788) и Stara Skola (-576). Изследваните до момента Биоковски пещери с дълбочина надминаваща -500м са общо 5 на брой. В основата си при курортното селище Baska Voda е прокаран тунел Св. Илия, който пресича планината точно под едноименния връх. Тунелът е с дължина от почти 5км, което е средната й ‚ширина‘ в тази си част.

Районът на вр. Св Йуре е доста комерсиализиран и на моменти изобщо не се и изплаща – забита голяма антена и криволичещ асфалтиран път. Периодично изсипвайки се тълпи чешки, полски, скандинавски летуващи в по-големия курорт под планината – Макарска. От горе на всичкото, ако се използва същата инфраструктура като подход, неминуемо трябва да се заплатят 10тина евро за вход в националния парк.

Макарска е идеален изходен пункт, като разбира се трябва да се има предвид сериозната денивелация. Планината е сравнително ‚дива‘ и не особено ‚натоварена‘. Има няколко ключови симпатични, карстови кладенчета за вода, които са добре маркирани.

Едно от ключовите кладенчета

Едно от ключовите кладенчета

Заслон Vosac

Заслон Vosac

Към билото

Към билото

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *