Динарски Алпи
Фиг. 1
Динарските Апли (също Динариди) са планинска верига простираща се най-условно казано от Юлийските Алпи на Север до планината (NB! за спелеолози) Проклетия в Северна Албания. Най-високия връх на веригата се намира именно в Проклетия планина, Мая Йезерце 2694м н.в. Виж фиг. 1
Фиг.3
Фиг. 2
Името й произлиза от централно разположената за веригата планина Динара, намираща се на територията на днешна Република Хърватска и Босна и Херцеговина с най-висок връх Троглав 1913м.н.в.
Средната надморска височина на Динаридите е между 1000м и 2000м, като изключение прави само гореспоменатия масив на Проклетия и прилежащите му съседни планини със средна надморска височина от 1900м до 2600м. Виж фиг. 2
Характерен пейзаж за планините формиращи Динаридите са високите карстови полета, обособени от дълбоки каньони. Типичен белег са карстови върхове или масиви, като изолирани природни феномени, разположени на същите карстови плата. Виж фиг. 3
Хърватските Динариди
Хърватските Алпийски Алпи са фактически единствените планини в Хърватска, които биха могли да бъдат от по-особен интерес. По-добре познатите планини са: Велебит, Биоково и Динара; също така: Мосор, Омишка Динара, Промина, Камешница и т.н. Интересен факт е, че Далматинските острови, също принадлежат към Динарските Алпи.
Най-високия връх на Динарските Алпи в Хърватска, а и на самата Хърватска е връх Динара или Синял (1831м.н.в.).
Като цяло Хърватските планини, пък били те и Алпи, не са точно планини по нашите стандарти. Голяма част от територията им би могла да бъде сравнена с добре позната ни Понор планина до сами Церово, т.е. високо карстово плато, ревностно делено между две катедри – спелеология и животновъдство. С уговорката че карста тук, доминира пейзажа изцяло – кари, жлебове, въртопи и негативи… карст да искаш брате. И все пак огромен контраст внасят типичните за Адриатическото крайбрежие, внушителни стени разхвърляни тук и там между иначе така малките на територия планини. Виж фигури 4, 5, и 6.
Фиг. 4
Фиг.5
Фиг. 6
Автор: Цветан Костурков