В този материал ще се опи
таме да разгледаме и съпоставим най-популярните автоблокиращи рапелни съоръжения, по-известни като стоп десандьори, от гледна точка на използването им в пещерното дело*. И за това е нужно първо да разясним какво разбираме под автоблокиращи рапелни съоръжения. Това са съоръжения, които в случай на ЗАГУБА НА КОНТРОЛ НАД ВЪЖЕТО предотвратяват свободното падане на пещерняка през въжето, като след това рапелът може да бъде продължен без допълнителни манипулации, като откачане на водещия самохват, а само чрез функциите на самото съоръжение. Това предимно се осъществява чрез лост, който докато е управляван, съоръженията работят, а когато управлението спре те блокират.
Някои общи положения:
Принцип на действие
Накратко може да разделим автоблокиращите десандьори на три типа – фиг. 1
А
– Блокира чрез завъртане на долната капковидна ролка под силата на триенето. Тя блокира въжето между себе си и горната ролка. Това е най-простият принцип, но създава някои неудобства: повече усилие, за да натиснем лоста, по-лош контрол при разблокиране и най-вече относително по-ненадеждно блокиране. При някои десандьори, предназначени за височинна работа тези неудобства са избегнати чрез уголемяване на лоста и ролката.
B -Блокиракато прехвърля усилието върху горната ролка чрез допълнителен механизъм. Така блокирането става значително по-надеждно поради повечето триене в ролките, но конструкцията се утежнява почти двойно.
C -Двете ролки са обединени и лагеруват в оста на долната. Така под усилието на въжето горната го притиска към допълнителен детайл. Така десандьорът блокира много надеждно като при тип В, но конструкцията е значително по-проста, лека и лесна за контрол.
Какво е DSD и SD
От страна на начина, по който се осъществява управлението на лоста тези съоръжения и системи може да се разделят на два вида: SD – Stop Descender и DSD – Duble Stop Descender. SD блокират само при отпускане/пускане на лоста. Те разчитат, че при възникване на инцидент от вида на подхлъзване, удар, падащи камъни и т.н. и най-вече загуба на съзнание от страна на пещерняка той ще пусне лоста! И това действие в огромната част от случаите работи. Единствено при не добре обучени или неопитни пещерняци съществува риск от паническо стискане на лоста, така при загуба на контрол над въжето падането е неизбежно! Тази възможност е избегната при DSD, където освен при отпускане, съоръжението блокира и при силно стискане на лоста. На практика пещернякът трябва да улучи една деликатна позиция на лоста, в която рапелът е осъществим.
Протриващият карабинер
Повечето пещерняци подценяват избора на протриващ карабинер, без да се съобразяват с възможността да възникне сериозен инцидент при следната ситуация, която може да бъде с летален край и то без спускащия се пещерняк да е направил нищо нередно! Ако се разруши закрепването под него или просто друг пещерняк натовари въжето със собствената си тежест десандьор влиза в протриващия карабинер и засяда в там. В следващия момент, когато въжето бъде разтоварено се стига до неконтролируемо падане през въжето, защото десаньора няма почти никакво триене когато е заседнал, а автоблокиращата функция не сработва. Всеки би се досетил че при обикновените десандьори тази нелепа ситуация се избягва чрез самоосигуравка с водещ или чрез заместването на десаньора с рапел рак! Използвайки автоблокиращ десандьор винаги трябва да се изпробва дали е възможна въпросното засядане, особено с моделите на Petzl и Kong. Използвайте само специализираните протриващи карабинери като тези на Raumer – Handyи на Petzl- Freino или малък асиметричен карабинер през който е невъзможно засядането на десандьора в него.
Преди да започнем разглеждането на конкретните съоръжения и системи ще отправим три особенно важни препоръки, които важат за всички тях:
1. НЕ спирайте чрез отпускане на лоста, а чрез контрол над въжето! Отпускането на лоста е лош навик, който води до износване за блокиращия механизъм – някога този механизъм ще ви потрябва в пълната си изрядност.
2. НЕ контролирайте скоростта чрез лоста. Това води до още по-интензивно износване за блокиращия механизъм. При някои модели десандьори това също води и до неприятното трайно сплескване въжето и, или да по-бързото му износване!
3. Фиксирайте съоръжението, когато спрете – всички производители посочват това в инструкцията си за употреба!
По долу представяме една наша класация на най-популярните автоблокиращи десандьори
5-та позиция: 
ANTHRON DSD 25+30 – Словенската фирмапредлага десандьор, сходен сSRTETwo-way Rescue Stop. Това е нестандартен десандьор, при който планките са неподвижни, а въжето се поставя чрез ротация на ролката. Блокирането е меко и сигурно от тип С. Лостът е много удобен. Десандьорът не се нуждае от протриващ карабинер. Ролките са стоманени, работи от 9 до 12 мм, притежава DSD функция, теглото му е 334 g. Има възможност за подредба за по-дебели въжета, при която десандьорът остава само SD. Всичко това прави този десандьор просто прекрасен, но… малко повече кал и десандьорът отказва! Затова ние класираме този десандьор на последната 5-та позиция. Надяваме се, че новият DSD PLUS ще работи по-добре в пещерни.
4-та позиция: 
KONG INDI– Претърпял сериозно развитие през дългия си период на производство. Във вариантите си след 2000 година е и DSD. Блокирането се извършва от тип В. Лостът не е лесен за употреба поради много къс ход между двете позиции на блокиране.Работи в диапазон от 9 до 13 мм. Долната ролка е стоманена с допълнителни скосявания за по надеждна работа, горната в по старите версии е алуминиева. Невъзможно е прогонването на съображение по въжето. Тегло – 385 g. Въпреки тези си недостатъци се справя добре в кал.
3-та позиция: 
PETZL STOP– Това е доайена сред тези съоръжения! Съществува от времето, когато все още ТЕВ е била екзотика – поне у нас. През годините е претърпял предимно технологични, а не функционални подобрения. PETZL STOP e SD като блокирането е от тип А. Долната ролка е стоманена, горната алуминиева, като на участъка на блокиране има стоманена вложка за повишаване на износоустойчивостта. С лоста се манипулира относително лесно. Предназначен е за въжета от 9 до 12 мм. По наши впечатления десандьорът блокира твърде незадоволително на хлъзгави 9мм въжета, което го прави малко… „хем е стоп, хем не е”. Много е удобен за прогонване нагоре по въжето и в крайни случай може да замести гръден самохва. Притежава допълнителна дупка, в която при включване на карабинер се отстранява автоблокиращата функция. Тегло – 326 g. Старият Ф. Петцл е в златната среда на нашата класация.
2-ра позиция: 
KONG INDY EVO – Появи се през 2013 г. и представлява сериозно ревизирана версия на KONG INDY. Десандьорът притежава всички функции на стария модел, но е прибавена и възможност за прогонване. Блокирането при отпускане на лоста е от тип А. При стискане на лоста блокира чрез лостовия механизъм отгоре на горната ролка – тип В. Официално е предназначен за въжета от 9 до 13 мм, но в процеса на употреба се убедихме, че безпроблемно блокира и на 8 и 8,5 мм. Ролките са стоманени, долната е с множество скосявания. Надяваме се, че тези скосявания няма да износят бързо, защото именно те дават възможността десандьорът да блокира на тънки въжета. Теглото му е 450 g. За нас единственият проблем на този десандьор е усилието в лоса, което изобщо не е малко и това е причината той да не е нашия фаворит!
1-ва позиция: 
SRTE STOP DESCENDER– Австралийската фирма е известна със сериозните си джади и при този клас не е изневерила на имиджа си. Блокира от тип С. Съществуват множество версии на модела. Максимално натоварване от 1200 kg.В различните си версии тежи между 407 и 716 g. Десандьорът работи и блокира на всякакви въжета и във всякакво състояние. Ролките са стоманени. Лоста отлепва леко и „мазно”. Няма никаква възможност да се „наниже” в нормален протриващ карабинер. От тук нататък продължаваме с опциите му, които никой друг автоблокиращ десандьор няма:
– С два ключа и допълнителна приставка може да бъде превърнат от DSD в SD и обратното.
– Някои от версиите има приставки за повишаване на триенето, разбира се и те също могат да се поставят и отстраняват с подръчни инструменти или изолирани, чрез подредбата на въжето.
– Освен това може да регулирате и усилието на лоста за разблокиране и то отново с подръчните клещи и ключ 13. Също така, чрез тази регулация 
може да компенсирате износване на съоръжението.
Във всички свои параметри този модел превъзхожда конкурентите, а и притежава опции, които другите нямат.
Единствената му слабост в практиката е това, че базовият модел е твърде бърз на мокри въжета под 9 mm. Това е защото в австралийския вариант на ТЕВ въжетата са с диаметър над 10 mm. За да компенсираме този недостатък в клуба ние изработихме версия на десандьора, при която повишихме размера на ролките с 5 до 9 mm. Десандьорът придоби „нормална“ скорост като всепризнатия в това отношение Petzl Simple.
Друг „недостатък“ е трудното намиране на десандьора на европейския пазар и значителната му цена – 2 или 3 пъти по-скъп от аналозите му.
*Автоблокиращите рапелни съоръжения, предназначени за аварийно-спасителни и индустриални цели подлежат на стандарт EN 341:1996; 2002; 2011. Този стандарт не се отнася за съоръжения, които се използват в алпинизма и респективно в пещерното дело.