Правила за изпълнението и видове У закрепвания.

У закрепванията са дублирани закрепвания, при които натоварването се разпределя едновременно и на двете опори.

Основните предимства на У закрепванията са:
– Практически нулев фактор на падане при разрушаване на някоя от опорите.
– Възможността въжето да се позиционира прецизно в отвеса в най-безопасната и удобна позиция.

Основният недостатък е:
– Сумираното натоварванията върху опорите е по-голямо от номиналното натоварване – фиг 1.

Разглеждайки фиг. 1 разбираме, че максимално допустимия ъгъл, който сключват раменете, трябва да бъде не повече от 120 градуса. В практиката препоръчваме да използвате следното правило:  Ъгълът, сключен между рамената на У-то трябва де е остър или най-много прав, но никога тъп.
Поради това, че тези закрепвания са дублирани коремите за преминаването им мога да бъдат изцяло съобразени с удобството.

Видове У закрепвания

Класическо У закрепване. Изгражда се от основното въже чрез един централен възел с дълго ухо служещ за едното рамо и а второто рамо,  от единия единичен край чрез възел осмица. За централен възел се използват осмица или алпийска пеперуда – фиг. 2. Якостните характеристики на двата са сходни.  Вариантът с алпийска пеперуда е по-удачен поради по-лесната регулация. Никога не използвайте т.нар. фалшива пеперуда на мястото на алпийската! При варианта с възел осмица тя приплъзването след първоначалното натоварване и в посока на сдвоения край. Тази деформация затруднява позиционирането и влияе на характеристиките и. Това може да се избегне като “обикновената” осмица се замести с  “френска”, но това решение не е придобило популярност в практиката.

Въпросът дали при въжета от type B трябва да се използва възел деветка е дискусионен.

Съществува схващането, и то не без основание, че при асиметрични У закрепвания сдвоеният край трябва бъде във вертикално ориентираното рамо, а единичният в хоризонтално ориентираното рамо. Това е обосновано от гледна точка на намаляването на ВДН при разрушаване на опора. Сдвоеният край има приблизително двойно по-висока стойност на ВДН и поради това той трябва да бъде насочен към закрепването, при чието разрушаване факторът на падане би бил по-голям. Така единичното рамо, което има по добри динамични характеристики, ще поеме натоварването. Ако тази особеност е препоръчителна при използване на въжета  type A, то според нас при  type B е добре да се превърне в норма!

У закрепване чрез осмица с две уши. Изгражда се, като двете уши на осмицата се поставят на опорите. За удобство може да се постави овален карабинер в двете уши за по- лесно осигуряване – фиг. 3.  По-подходящо е изграждане на симетрични У-та поради по горе посочената причина.
Съществува версия на закрепване, в която вместо осмица с две уши са използва двоен булин. Възела има сходни характеристики, използва по-малко въже, но поради субективни причини не е придобил популярност.

Отново при избора на възела съществува дилемата относно дали при въжето от type B не трябва да се използва деветка с две уши. Въпросът е дискусионен и решението му трябва да се аргументира само чрез системни изпитания каквито нямаме информация да са правени.

Саморегулиращо се У закрепване. Изгражда се чрез допълнително въже или лента завързани на ринг и овален или HMS карабинер. Задължително е единият край на получения ринг да бъде усукан на 180 градуса – фиг. 4, в противен случай при разрушаване на едно закрепванията карабинера буквално би се  изхлузил от ринга.

Основното му предимство е, че при промяна на посоката на натоварването, то се самонасочва и така разпределя усилието в раменете по-правилно. Също така използването на допълнителна примка, въже и т.н. създава някои удобства за екипировача, разбира се ако той притежава определен опит!  Основният недостатък на тези закрепвания е, че при разрушаване на опора, факторът на падане е близък до 0.5, поради пропадането на карабинера в освободеното ухо на У-то. Съществуват няколко начина на избягването на този дефект, чрез допълнителни възли, но поради усложняването никой от тях не се е наложил в практиката. Чрез саморегулиращо се У закрепване, разбира се, е невъзможно да коригираме позиционирането на въжето в отвеса.

У закрепвания чрез брамшкотов възел. Това са У-та използващи допълнителни ленти или въжета както  саморегулиращите се, но на мястото на карабинера примката се обединява чрез брамшкотов възел – фиг. 5. Така се създава възможност асиметрични У-та. Отсъства високият фактор при разрушаване и се дава възможност за позициониране на въжето в отвеса. Липсата на карабинер води до по-голяма безопасност, а ухото на брамшкотовия възел е много удобно за осигуряване. Раменете може да се изградят от единично въже чрез възли към закрепванията. Лесно се регулира.  Въпреки тези си плюсове това У закрепване не е намерило широко разпространение.