Вторник, 3 септември
Вятърът събаря кухненската тента и къса две халки. За деня се налага още два пъти да сваляме тентите за да ги опазим от поривите на
вятъра. Водата от изворчето е намаляла чувствително, и вероятно на другия ден ще трябва да инсталираме системата за топене на сняг.
Вечерта първо проникване в дълботака 505 метра пропаст Циликокаве ( Гаргина дупка ) правят Киро, Марта и Марто. Колето ги изпраща
до входа на пещерата. Влизат в 2100. Екипират първите два големи отвеса – съответно 100 метра и 95 метра, както и следващите 4 на
брой отвеса. Излизат на другата сутрин в 0645. Описанието, картата и пещерата изглеждат като три нямащи нищо общо помежду си неща. В интерес на истината картата е доста точна, но описанието не.
Сряда, 4 септември
Вечерта заради студения вятър едвам заспивам. Отивам с Пешко за вода, изворчето пак е напълнило. В 1200 в пещерата влизат Светли,
Ефи и Фичо. Колето ги изпраща до входа. Косьо се заема с готвенето. На шестия ден от експедицията към 1700-1800 Косьо най-накрая
прави карбидна бомба. Epic Fail. Втората е Great Success! Косьо ще разгадава бъдещето на експедицията по карбидни бомби, но направените до тук му казват само, че трябва да направи още.
Към 2100 в пещерата се спускат Колето и Пешко. На пътеката към входа се разминават с Ефи, та ги информира за положението в бездната – не
са стигнали дъното, описанието е неточно. По отвесите се разминават с Фичо и Светли.
Стигат до последния екипиран отвес и Колето минава през два малки меандъра разделени от заличка, но стига до доста ронлив отвес.
Започват излизане, Колето е вън към 0400.
Четвъртък, 5 септември
Сутринта Колето търсеки сигнал намира един кенеф, видимо не по-дълбок от 15 метра.
Изготвя се план за действие – ще влязат Киро и Марто да екипират до дъно и да изнесат излишния инвентар. След като излязат и в лагера има
сигурна информация за положението в пещерата, към дъното ще се спуснат Пешко, Марта, Светли, Фичо и Ефи за да стигнат дъно и започнат
разекипиране. Колето ще врезе 10 часа след тях за да ги посрещне и да им помогне с багажа.
През деня Колето закача знамето на стената над кухненската тента. Денят е спокоен и сълнчев, с лек ветрец.
В лагера цари безобразна кочина.
Свинщината ли поражда спелеология или спелеологията поражда свинщината?
Всеки втори ден имаме проблеми с главата на големия газов котлон, което налага нейно разглобяване и почистване. Колето заспива абсолютно
навсякъде където спре за пет минути на едно място – спал е на почти всички неудобни за никого другиго камъни из целия лагер.
През деня от някъде изкачат двама албанци, облечени така сякаш излизат от MALL-а. Единия носи албанското знаме, снимат се кифленски на
дъното на един въртоп и си заминават по живо по здраво. Киро и Марто влизат в 1500.
Петък, 6 септември
Киро излиза в 0730. Не им е стигнало въже на 30 метра от дъното на последния отвес. Плана остава същия, но този път голяма група ще носи
въже със себе си. В 1100 тръгват към дъното на бездната Фичо и Светли, но забравят въжето. В 1220-1240 тръгват Ефи, Марта и Пешко.
Колето почива в палатката и се подготвя за влизане. Има променлива облачност, от време на време се появява вятър. На сянка си е хладно.
Залезът е много красив, слънцето хвърля розова светлина върху връх Бридаш, а малко преди да наспъпи пълен мрак небето става синьо-зелено.
Колето влиза в 2100. Трябва да маркира входа и да направи техническо описане от входа до където стигне. Едвам успява да намери къде е била старата маркировка, но след като я намира доста бързо я повтаря с лак за нокти дарен от Марта. На влизане след всеки няколко закрепвания спира, вади лист и молив и прави описание на изминатия път по въжето. Марта има задачата ад направи техническо описание от дъното до вътрешния лагер.
Малко след вътрешния лагер Колето среща Ефи и Марта, но те не носят торбата с 130 метровото въже както е по план. По-късно става ясно, че на влизане Ефи и Марта са взели само примуса от вътрешния лагер но са оставили супите, чая, шоколадите и кафето. На минус 400 метра са намерили в нечия каска една суха супа, но Ефи сабаря инцидентно примуса със супата. Колето слиза два отвеса
и започва да помага за извличането на багажа. Едно от закрепванята над следващия отвес е изтръпванка – лента преметната над малка издатина доста ниско, ако човек се спусне до долу преди закрепването е сигурно, че ще го откачи. Всяко натоваране различно от такова на долу предизвиква опасност от изхлузване на лентата. Пешко отива в лагера за да се стопли, Фичо разекипира а Колето и Светли изтеглят торбите с
блок ролка. Единия отвес е доста тесен, и е разделен през средата с междинно закрепване, което налага известна еквилибристика при изтеглянето на торбите – заклещване на торбите по средата и над отвеса. След известно количество псувни всички торби са горе и Светли тръгва към лагера а Колето и Фичо занасят и последните торби. Следва нова серия от псувни докато мъчим багажа из един сравнително тесен 40 метров меандър. Пешко тръгва нагоре по почти 100 метровия отвес. Отнема
около час на човек да го изкачи. Тъй като отвеса изобилства от лабилни камъни хората се изчакват. Потегля и Фичо.
Светли и Колето са изморени и измръзнали, решават да помпат заедно по отвеса движейки се един след друг по закрепванията. Колето взима
две торби и започва да помпа по отвеса, Светли взима торбата с 130 метровото въже и една празна в която разекипира. Светли тегли торбите
с блок ролка, което спестява доста усилия. Колето излиза от отвеса и отнася торбите до площадката към следавщия отвес. Там вади
спасително фолио и пали примус за да се стопли. Между двата отвеса има малък тунел в който става силно течение и стоенето там
коства големи усилия. Тунелът е силно наклонен и много ронлив. Дори и малко камъче падлано от най-високото и одталечено ъгълче пада до дъното на тунела, отскача и полита 100 метра надолу по отвеса, като може да повлече и други камъни след себе си.
Събират се на площадката под последния отвес, на 100 метра от повърхността. Решават първи да тръгне Колето с две торби, а Светли да
навърже дългите въжета едно за друго с водачески възли, да разкачи всички закрепвания и да остави въжетата, които ще бъдат изтеглени
на сутринта. Колето излиза за около час, до изгрева има около десетина минути, на входа е ветровито и студено, следва още едно завиване с
фолиото и палене на примус, докато чака Светли. Събират се на входа и двамата потеглят към лагера, оставяйки след себе си у закрепване на входа на отвеса, и след него три дълги въжета чакащи да бъдат изтеглени от дупката.