Извадка от дневника на Колето за Циликокаве, Албания 2013. Част първа

Настане вечер, месец изгрее
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее.
В Балкана пеят карбидни бомби.

Петък, 30 август

Срещата е насрочена за 2300 местно време на магазин Билла в Люлин.
Лили ме кара с колата, минута след нас пристига Марта с Jenifer.
Малко по-косно пристигат и Косьо, Фичо, Пешко, Киро, Марто и накрая Ефи и Светли.
Багажа се тъпче в колите, товарим се, раздавме радиостанции и потегляме в следната конфигурация:

Кола 1: Марта, Фичо и Пешко
Кола 2: Киро, Марто и Косьо
Кола 3: Ефи, Светли и Кольо

Нощта минава в безпроблемно пътуване с добра скорост.

Събота, 31 август.

Известно лутане из селата веднага след минавне на албанската граница, но в крайна сметка намираме верния път и по
обяд сме на пазара в Шкодра. Пазаруваме и бирим в кафето на албанец женен за българка. Не бил доволен, много
мрънкала. Купуваме някой доста важни неща за високата планина като много домати, много краставици и малко ябълки.

Следобяда вече сме в село Бога, където продължаваме с бирите в една кръчмичка от която се снабдяваме с
домашен алкохол. Разпитваме за пътеката към връх Бридаш. Района е много красив, времето е хубаво а ние
сме доволни и нетърпеливи. Палим колите и намираме удобна полянка на края на селото където ще прекараме нощта
отпочивайки преди пренасянето на багажа на почти 1700 метра надморска височина. Големият газов котлон е развален
но решаваме да се опитаме да го поправим на място. Никой не пострада сериозно. Обхват на телефоните
няма почти никъде. Уморени от пътя лягаме рано, спим под звездите, небето е ясно.

Неделя, 1 септември

Ставаме рано, товарим се по колите и потегляме към кръчмата където ще оставим железните каруци за
следващите десетина дни. Косьо и Фичо пешеходят и търсят подход към пътеката. В кръчмата ни предлагат
за 5 евро един представител на местния антропологичен фактор да ни заведе до върха. Приемаме след извести колебания,
но решаваме да го пазарим да носи и раница. Изпращат ни едно момче високо около метър и шейсет, не повече от 55 килограма.
След като вижда раницата решава да повика един доста по-солиден албанец който да носи багажа, а цената скача на 25 евро.
Приемаме. Има известен спор за необходимото количество твърд алкохол горе, в крайна сметка се спираме на варианта с по-малко. По-късно по време на експедицията се налага да купуваме още.
Точим вода от чешмата до кръчмата и потегляме. Багажа наистина е доста, почти всеки е натоварил раницата или
самара си до максимума който може да носи. Правим чести почивки по стръмната пътека, която по едно време минава през
гъста горичка от лешници. Строим пирамидки от камъни тук-там за да маркираме пътеката. Правим почивка на едно езеро и скоро след
това се оказваме на един сипей не далеч от върха. Цялото упражнение ни отне около 8 часа. Албанците си разменят раницата, която е и най-леката която качваме горе.
Подминаваме входа на пещерата, като там намираме четирима хървати. Те са опънали палатка до входа на дупката, спуснали са се на около
минус 200 метра. Колето се представя като Арти директор на експедицията. Преди три години са забелязали входа на пещерата, но не са видели маркировка и са решили, че е нова дупка.
Налага се да ги разочароваме като вадим карта и техническо описание на пещерата. Предлагат ни да ни оставят около триста метра въже
с което вече са екипирали първите два отвеса, като ще трябва да им го върнем до петък. Решаваме да им откажем, понеже не искаме
да рискуваме с времето. След краткия разговор с тях търсим място за лагер, тъй като района е доста ветровит. Намираме интересна
площадка от другата страна на премката, източно от върха. Албанците ни показват малко изворче близо до една преспа. Това се оказва много
важно откритие, тъй като нямаше как да забележим извора, а се бяхме приготвили за трудоемко и уморително топене на сняг
през цялото време на експедицията. Палим огън и посрещаме хърватите на гости. Лягам под звездите.

Понеделник, 2 септемрви

Сутрешна роса. През нощта температурите са паднали и веднага се изнизваме от влажните спални чували. Една лека закуска и обсъждане на
плана за действие. Предишния ден беше толкова изтощителен, че дори се обсъждаше варианта за цял ден почивка. Решаваме да не почиваме
а да качим и останалия багаж. Горе остават Косьо и Марта, за да се погрижат за изграждане на лагер. Слизането макар и без багаж не е
леко. Болят ме глезените и колената от предишния ден, имам и доста неприятни мазоли и пришки. В кръчмата пием по кафенце, кола и биричка.
Колето, Светли и Ефи потеглят към върха с още багаж, а в кръчмата остават Пешко, Киро и Фичо. Още в началото на пътеката Светли се сеща,
че не сме напомнили на Киро да вземе брадвата от колата, Колето решава да остави раницата си в един храсталак и да се върне до кръчмата.
Брадвата наистина е забравена в колата и появата на Колето предизвиква бурна радост в кръчмата. Фичо и Пешко потеглят, а Колето има нужда
от малко почивка. Завалява дъжд, и Киро и Кольо решават да изчакат. Пристигат хърватите, които ще ходят на Радоина, и се местим с тях
в другата кръчма. Хърватите са непоклатимо убедени в необходимостат на Арт директор, и оценяват високо Колето като такъв. Следва много алкохол, добро настроение, музика и шоу. Колето и Киро потеглят с известни усилия към 1800. Имаме литър и
половина вода и един стар смачкан snikers. Колето изостава назад, а Киро се къпе в езерото. След кратка почивка и лека вечера от по
половин snikers продължаваме нагоре. Подминаваме една бутилка вода изоставена от Ефи. Стъмва се, вървим сравнитело близо един от друг,
но Колето изостава и си подвикват за кураж. Фичо и Пешко са предупредили в лагера, че Колето е изморен и с болежки. На края на сипея
се появяват Косьо и Светли за да ни посрещнат. Четиримата си разменят раниците и доста уморени пристигат в лагера. Колето хапва топла
леща и си ляга силно изтощен в едната палатка. По това време вече лагера е в окончателния си вид – до един голям камък (2x2x2) е
опъната палатка и тента. На десетина метра от тях е опъната друга палатка. До стената е опъната друга тента, и там е обособена кухня.
Лагерния огън също е близо до скалите и непосредствено до кухнята. Избрано е място за тоалетна, намерена е `телефонна кабинка` –
място с достатъчно обхват за изпращане на смс, и при повече късмет провеждане на разговор. Пешко е свършил чудесна работа и е напазарувал едно чувалче медикаменти. Вечер преди лягане взимаме по една шепа хапове, което се отразява благоприятно на уморените ни телеса.

Следва продължение.

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.