A Night to Survive

Събота сутрин тръгваме от София аз, Филип и Пешко. Целата ни са Яворец и Панчови грамади.

Към 9,30ч. сме в Церово, за да съберем остатъка от инвентара, който ни трябва.

Към 12.30 бяхме хапнали, натоварили по една прониквачка и  потеглихме от колата към Яворец.

Следваме упътването на Ефи, но се отклоняваме по пътечка, заобикаляща хълма от северната страна. Изцепваме право нагоре през гората. Стръмно е и всичко е покрито със сухи листа, а се опитва да завали и дъжд. След гадното изкачване бързо успяваме да намерим дупката. Часът е вече 16.00…  Към 17.00 Филип влезе да екипира. 20.30 ч бяхме на дното.  Решихме, че е най-добре да се върнем до колата същата вечер, а сутринта да поемем към Панчови грамади. Всичко беше чудесно, хапнахме малко сладории и се запътихме на обратно. Водата ни свърши, но знаехме, че навън има още около половин литър, който да ни стигне до колата. 23.45 бяхме навън. Не валеше, но беше мокро. Преоблякохме се и се обадихме на Папи. Той ни инструктира да тръгнем надолу по склона и като стигнем до канал да тръгнем по него в ляво.  Няма да изпадам в подробности как точно се изгубихме, но след 2 часа лутане, вече нямахме никаква представа къде сме, или по-скоро имахме, но не можехме да намерим просека през храсталака. Бяхме пуснали склона доста надолу, след което го бяхме качили почти до нивото на дупката. Сега отново започнахме да слизаме. Валеше напоителен дъжд, а ние бродехме жадни. Вече и тримата бяхме много нервни. Скоро дъждът спря. Търсехме локвички по камъните, за да утолим жаждата си.  От запад небето беше станало черно и сякаш приближаваше буря. Решихме, че няма смисъл да продължаваме в тъмницата, силите ни вече свършваха. Приседнахме до първото дърво, което видяхме и решихме да пренощуваме там. По щастлива случайност и тримата носехме фолио. На никой от нас не се беше налагало да го използва преди. Начупихме най-ниските клони на дървото и ги наслагахме върху горните, така че да ни пазят повече от предстоящия дъжд. Разстлахме въжетата, отгоре им прониквачките и пещеризоните. Намерихме няколко сухи клечки и си запалихме малък огън, за да подсушим подгизналите си крака. Разрязахме на 2 шишето, което имахме, в каската ми сложихме найлонов плик и ги наредихме на поляната, с надеждата да имаме малкко вода на сутринта. Филип се намести за спане към 4,00. След като изгоря и последната клечка в огъня с Пешко също решихме да лягаме.

През останалата част от нощта така и не заваля пороят, който очаквахме. Започваше да вали на няколко пъти, но бързо отминаваше.

Отворих очи към 7.20ч. Бързо изскочих, за да се раздвижа и затопля. Беше светло, но облачно. Веднага отидох да проверя “водоловките”, но в тях имаше по 20тина мл. вода. След мен стана и Пешко. Отне ни 20тина минути, за да намерим намерим канафката, която ни водеше към пътеката. Оказа се, че сме на около 200м под нея… Друго си е на светло… Бяхме почнали да събираме багажите, когато по пътя премина група туристи. Пешко се затича да ги замоли за вода. Оказа се, че всичката им вода е едно шишенце около 330мл, което ни подариха,  но намазахме и една бира 🙂 Слънцето си пробиваше път през облаците. Изпушихме последната цигара, която ни беше останала и потеглихме към колата.

Хапнахме и пихме по бира в Зверино. Отправихме се към Бов, от където трябваше да вземем Папи и да изперем въжетата. Едвам си държах очите отворени. Помня как паркирам колата и успявам да смотоля някакъв поздрав. Когато се събудих всичко беше изпрано и накатано.

По кафе в Церово и към Мордор…

 

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *