Извадка от дневника на Колето за 01-06-V-13 Котел

Ден първи

Отпътуване от София. Ефи и Ани пристигат с колата на Ефи на централна гара, от където взимат Светли и Колето.Взимат въжета от Джо и отиват у Фичо за среща с останалите и след кратка раздумка потеглят по житейските друми. Пристигат в Котел, докато чакат останалите посещават музия и тъкмо на излизане се срещат с току-що пристигналите две коли, минвата на бързо през няколко магазина и се отправят към мястот за лагер където опъват лагер и отмарят. Колето спи под открито небе, из палатките са се подредили Фичо, Добри, Марта, Джо, Папи, Ефи, Светли, Павката Бакалов, Ани също брои звезди някъде из буковия лес.

Ден втори

По някое време през деня пристигат Нина с Киро, Петя и Ади. Същия ден се появят и Косьо със София, Неда и Камен както и Павката с Марто и Боби. Светли, Фичо, Папи и компания извършват ремонтни дейности по чешмичката и дебита е увеличен двойно, като се обособява и хладилник за пийването. Коле и Фичето и Ани влизат в “Ужасът на иманярите” със задачата да екипират пещерата. Филип екипира първите два отвеса, Колето слиза една класика и се озовават в началото на големия отвес. Ани се приготвя да екипира докато останалите търсят спитове. Ани започва екипирането като прави австрийска установка на две стационарни планки и потегля смело надолу. Следващото закрепване е на един невидим спит, и после следва сравнително голям отвес. Следващото закрепване отнема доста време в което Коле и Фичето се намързват душманската. Ани потегля надолу към бездната, Колето се спуска след нея и вижда интересен пандюл със зверски закрепвания достатъчно далеч, за да се измъчат повечето екипиращи. Друг интересен факт е, че тук използвахме таванна планка и ключ който едва влиза в нея, та завиването на болта отнема оправдано много време. След секунди Ани съобщава, че въжето е свършило на около 13 метра от дъното на отвеса, след кратко размишление Колето пуска другото въже с идеята двете да бъдат свързани и да се стигне дъното на отвеса, като това би направило по-нататъшното продължение невъзможно ( поради точния брой въжета ). Колето и Ани са на дъното на отвеса, Фичо почва да излиза като при него вече са следващата проникнаща група – Светли, Добри и Ефи. Колето започва изкачване по отвеса, посрещнат ни с локум. След кратко обяснение на ситуацията първата група се насочва навън, а втората се заема да преекипира големия отвес, тъй като въжето би трябвало да стигне. По-късно в лагера разбираме, че след преекипирането възела е на 3 метра от дъното на отвеса. Ден по-късно Киро влиза, преекирипа и от въжето `артисват 5 метра които накатава на дъното и освобождава второто въже. Колето вече се е набутал в палатка, само Ани остава да гледа кога ще падне небето.

Марта: Екипиращата група се забави около 10-тина часа и в лагера вече се обсъждаше по какви ли начини биха могли да се изтрепят. Появата им предизвика бурна радост.

По рано през деня Джо се натъква на странна черна змия (по-късно определена като осойница), дремеща пред комарника на Киро.

В късния следобяд Косьо е заровил агнешка плешка под жарта… Дебнем я като лешояди….

Ден трети

Колето почива, Ефи, Ани, Светли, Фичо и Добри са в “Ледника”. Нинчето, Павката, Киро и Турбото влизат в Ужаса на иманярите, където преекипират юнашки, а после правят и Зъбатата. Косьо учи Неда да прави капан за пияници – изкопава се дупка и в нея се поставя заострен кол, в крайна сметка край лагерния огън бяха инсталирани две такива соръжения.

Марта: Косьо, аз, Камен и Марто ставаме към 7.30 да покоряваме “Академик”, защото предишния ден русенци казаха, че са го екипирали. Слязохме първите два отвеса на класика, но на третия установихме, че екипиране “йок”. Напуснахме дупката унили. Косе се върна в лагера, а останалата част от групата посетихме “Ледника”.

Последва приказен лентяйски следобед…

Ден четвърти

Ефи, Добри, Марто, Фичо и Колето са в “Зъбатата”, а Ани, Марта и Камен са в “Академик”. Колето и Фичо се завират в тесняка след последния отвес и стигат до няколоко къси прага след които следва дъно. На излизане достатъчно мокри хапват по една бисквита на отвеса и потеглят на горе. На излизане от отвеса под краката на Колето се откъртва едно паве и той пата на подвеждането. На големия отвес Марто къса педал. На излизане се засичаме на входа с Марта, Ани и Камен, които влизат да разекипират, а ние се отправяме към лагера за ремонт на педал и обяд. След хубаво хапване Колето, Ефи, Марто, Добри, Нина и Павката влизат в “Академик”.

Марта:  Отново ранно ставане, отново за “Академик”. Аз, Ани и Камен отново нахлуваме. Този път се вижда въже още на първия праг. Доволни продължаваме надолу. Екипирано е до последния отвес – отново греда… Излизаме. На входа засичаме Папи и Джо.  Те преекипират и най-накрая цялата пещера е екипирана! Разгеле!

След това се отправяме към “Зъбатата”, за да разекипираме.

В ранния следобяд Косьо, София, Неда , Турбото и Светли са събрали багажа и са напуснали лагера.

Вечерта се приготвя угощение с пържоли!

Ден Пети

Папи, Джо и Ефи заминават за “Приказната” като Ефи влиза с русенци ( два пъти ), а Папи  и Джо набират левурда. Ани, Марта и Фичо влизат в Академик и после разекипират Зъбатата. Колето и Павката влизат в “Ледника” като в началото Павката слиза до средата на големия отвес на класика преди да се осетят, че са сгрешили. След третия праг се разминават с Китен, Деката, Яна и Ивчо. Павката и Колето си носят въже за отвеса в блокажа, но вероятно пускат грешен отвес. На излизане малко се лутат докато намерят верния път. На един от праговете Колето осъзнава, че в същност катери на класика входния отвес, но вече е достатъчно високо зада не му се връща и се изкачва до горе. Павката се опитва да намери заобиколния път, като Колето минава тесняка за да му дава звукови сигнали. След известно време и двамата се отказват и се срещат отново при отвеса – единият горе, другият – долу. Павката се изкачва на класика по отвеса и двамата излизат. Гала вечеря – ще ядем левурда с яйца. Марто мие салата, Колето хипотермясва на чешмата докато мие левурдата, която Джо нарязва, отваря се ракийка, хапва се, пийва се, пристигат двама гостенина от русенския лагер.

Марта: Аз, Филип и Ани отново нападаме “Академик”… Този път стигаме до дъно. След това се отправяме към “Ужасът на иманярите”, където имаме среща с Марто. Той е там едва от 10-15 минути и сме доволни, че не ни е чакал дълго. Изчакваме другата група и влизаме да разекипираме.

Този ден ни напуска още една група – Киро, Петя, Ади и Нина и Добри.

Ден Шести

Събиране на лагера, пране и отпътуване. На реката се срещаме със софиянци които също перат екипипировка. Ефи цамбурва в реката. Малко по-късно Колето се хвърля да се разхлади, а Ани събира смелост и следва примера му. Хапваме от останалата обща храна и потегляме. Колето, Ани и Ефи минават през подзбалканската като времето е хубаво и пътуването е приятно. Колето попълва дневник, Ани намира две змии в смъртна хватка на една от спирките за почивка.

Марта: Отново ранно ставане. Този път за събиране на катуна. В доста намалял състав се отправяме за пране. Ефи прави спонтанен опит за каньонинг. Разпределяме багажа и хората по колите и с леко кофти чувство, породено от мисли за предстоящата работна седмица, се отправяме към Мордор…

 

 

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *