Парамунската пропаст (Пропадо)

Местонахождение и достъп:

Координати: +42° 48′ 12.00″, +22° 44′ 10.00″ (42.803333, 22.736111);

кроки_парамун

Кроки

Отбива се в коларски път преди моста на с. Мракетинци. Пътечката по която се тръгва е веднага след реката. По някое време свършва в храсталаци и излиза на по-каменист терен. Трябва да се тръгне на дясно и леко на горе за да се стигне до друга пътека която в началото е по-неясна и после става добре обособена. Подминава се разклон с друг път идващ от ляво. Продължава се докато се стигне неясно разклонение в ляво и свършващо 2-3 метра по-нагоре. Малко след разклонението има голяма 2-3 метра висока скала, мисля, че единствена по пътя до там. От това разклонение се цепи право нагоре. Има няколко ребра на разстояние 20тина метра едно от друго. Дупката се намира между 3-тото и 2-рото, почти на равния участък на хълма (доста близо до върха му). От дупката има хубава видимост към селото и разклона се пада сравнително директно срещу входа. От входа и се оформя лек водосбор (дере), както и самия хълм е доста вдлъбнат в тази част (като цяло не заради дерето).

Ако се идва от горе на хълма трябва да се внимава, защото над пещерата е стръмно и леко опасно.

IMG_0009

Входът

IMG_0010

Изглед от входа към селото

Уточнения и грешки в други описания.

1. Ребрата не се виждат от пътя. Гората е обрасла а и те не са достатъчно високи за да се видят. На гугъл има някакво парче скала, което се вижда доста в ляво от разклона, но тя със сигурност не е това ребро при пещерата.

2. Хълмът е покрит с камъни и много неща които могат да бъдат ребра. Човек може лесно да се заблуди при търсенето, така че те не трябва да са главен ориентира при намирането на пътеките, а по-скоро за съвсем точното положение, когато вече се ходи по склона след пътечката.

3. В близост до пещерата НЕ можахме да видим хоризонтални участъци широки 30-40м и дълги 250м – споменато в други описания.

4. Желателно е пещерата да се търси с GPS защото гората е обрасла, пътеките се губят и няма почти никакви визуални ориентири.

Техническо описание:

Подвеждане – в ляво и отзад на кривите корени на входа има други две удобни. Реших да е по-далеч и зад камъните, че беше снежно, а склонът от дясно на кривите дървета е много стръмен и леко опасен. Освен това от тази страна има удобна малка площадка за огън. Дърветата не са от най-масивните, но за подвеждащо стават, а и там като цяло няма много по-масивни.

2-ро закрепване – на двете криви дървета го направихме с голяма кевларена примка.

3-то закрепване – Имаше 4 спита на 10тина метра по-надолу. 2 по-стари ръждясали и 2 по-нови. По-старите изглеждаха много зле и не бяха забити хубаво навътре в скалата, за това реших да не ги ползвам тях, още повече за голяма камбана. По-новите също имаха кусури – бяха забити прекалено навътре и площадките им не бяха хубаво очукани, съответно планка не може да се завие добре ( остават луфтове, върти се и си криви ), за това сложих кевларени удължители.

4-то закрепване (последно) – на спит на едно изпъкнало ребро ~15 метра под другите две. Ползвах планка за да изнесе въжето настрани понеже реброто е дълго и право. Въпреки това при закачане на човек в дъното на камбаната забелязах, че на едно място има триене, макар и слабо при такава голяма камбана не беше особено добре. При качване по-нагоре по отвеса и избутване с крака триенето се избягва, но в началото го има. Мислех да сложа удължител но нямаше да мине под реброто, а и щеше да приближи въжето още до скалата.

Инвентар:
– 80 м въже;
– 1 кевларен ринг и/или две ленти;
– 2 кевларени удължителя;
– 1 планка;
– 3 карабинера;

Facebook коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *