Дневника на пк „Под Ръбъ” за Колкина дупка
и все пак е възможно - електрическа крушка на - 107м..
от Колкина, към Каците и още по-далеч
Разказ от Цветан Костурков
В редовете по – долу ще бъдат предложени извадки от дневника на ПК „Под Ръбъ” отнасящи се до хронологията и споделените идеи, мечти и очаквания, такива каквито сме ги виждали от момента, в който този район и обект се превръщат в основен клубен приоритет. Така сме виждали всичко, поради това сме влагали толкова, по този начин и с тези средства сме го постигали… Така е било до „1 януари”, в началото на 2013та…
първото влизане през 2007
спелеобиоложки изследвание по време на еспедицията през 2009-та
Толкова пъти, толкова багаж
при снимки за статия в сп. Осем
Подготовка (техническо организиране на отвесите) за таз годишната експедиция…
*До това решение се стига след посещения през 2007 – 2008г., когато набелязваме пещерата като „потенциална”. Решението за експедиция е породено от предвидения обем работа, от желанието ни да натрупаме опит в организацията на подобни събития, и също така за да се включим в календарния план на федерацията и така да се запознаем и поканим други пещерни клубове от страната.
…Долу се разекипирах с идеята да огледам добре какво и как може да се направи на дънното стеснение. Тесняка се даваше лесно, а желание не липсваше. Калата и Калина тръгнаха на горе, Калния и Муа останахме като коректно обещахме, че 15:30 ще тръгнем на горе. След 30-40 мин. разкопаване с вълшебен чук „Camp” реших, че ще вляза. И не щеш ли влязох…
Диаклаза с дендрити. “До тук добре” – казах на все още здравите дендрити. Взех каската от Калния (бях я оставил заради тесняка) и продължих. Мърдах се напред и очаквах поредния блокаж или тесняк. На мястото на блокажа обаче се появи праг, който слязох и след няколко метра се озовах на ръба на отвес – първия ни такъв. Лека истерия и силна еуфория! Мислех, очаквах, че нещо ще се случи и всичко ще приключи, ще изчезне – не допусках това да се случи. Започнах да хвърлям камъни, пясък, чакъл, късове скала – всичко. Мрака отдолу поглъщаше всичко и то със завидно закъснение. Големите камъни падаха по 4 секунди, без да се чуе някакво „туп”, едва след това започват да дрънкат някъде там. Течението е силно. Отвеса чака своето екипиране, което ще се състои утре след като докупиме спитове. Какъв ден беше днешният! А какви ли се задават?
П.п.: Влязохме на прага на нещо и дано беше онова, което чакаме през малкото ни съзнателен живот.
...и камъка пада 4 секунди... (след откритието на Големия отвес)
Взели сме всички въжета ,с които разполагаме (+ всичките ни 10 спита), карабинери , планки, хитрини…даже дискретно съм напъхал и един неопрен.
П.п.: споменах ли, че очакванията ни не са от скромните, но помежду си избягвахме да ги споделяме…
Голямото щастие, (явно) не идва толкова лесно, но голямата работа по дупката започна. Задават се забавни и любопитни дни
…съществена е вярата, че Колкина няма да свърши така, не и по този начин. Този отвес всъщност беше една внушителна демонстрация, че „могло”…
Екипиране на паралелния отвес
Екип подготовка експедиция 2009
…Прекалено интересен е факта, че на дъното (в съвсем малката дупчица) духа и то силно. В ляво от нея също духа. А преди не духаше… хм.
Говорих с Киро – нещо е огорчен на част от посетителите на експедицията поради туристическия им нрав. Братовчед ни е разекипирал дупката сам…
Изобщо, и както обикновено, утре е просто поредната сутрин, в която ще тръгнем с много желание и инвентар, за да вършим нещо, чиито резултати в очите на много от пъплещите по тротоарите пингвини са спорни или откровено безсмислени…
Щаб квартирата ни – Колкина , разбира се!
Красиво е, всичката планина, всеки жест… удоволствието да бъдем тук, по този начин и така до края на света и бездънната система…
…влязохме в малка, но красива хралупка, наречена „Малио скандал”, продължението в нея би било смутно, въпреки че се чува как цинцирика вода от другата страна… Сменихме посоката и продължихме в другата посока на цепката, от където и духа. Кофтито е ,че и на там не се виждат велики структури. Това изобщо не ни попречи да кръстим някой отвес ,който ни чака от другата страна. Ще се казва „Gran Cambania”
Дупката остава екипирана на 100%, т.е. кабели и закрепвания висят закрепване до закрепване.
Напредваме значително в цепката напред, не щеш ли взехме левия завой, където попаднахме на уширението тип хралупа, наречено в името на Папи, „по-големио скандал”. За мое учудване ще се окаже ,че в скалата има сериозна последователност и на моменти така омразната ми логика. Та, от „ПГС” се вижда (според мен разстоянието е 3м и половина, а според Папи е 5м – имаме бас) църцореща съвсем малко водичка.
Констатацията е, че се намираме в един красив и сериозно обнадеждаващ меандър. Тесен . Време и работа… малко или повече търпение.
…
Ако е речено или писано от сега някога ще започне една ваканция на духа и устрема. Една почивка от Колкина, без срок.
Колкина – еднодневно и кратко…
Нова година на Колкина…Бутнали са завоя на меандъра. Трябва да продължи… Скоро!
П.п.: Е, нас чака; )
Та Жоро, Владо, Наско и Филип са първа смяна. Ще бъдат до 14ч. (криво – ляво) в завоя, когато ще ги смени втората група , оглавена от Кирил – нефилософ. Ако Папи не се размрънка ще има и трета вечерна (подчертавам вечерна, не нощна смяна). Аз и Марто съответно влизаме в 9ч. за екипиране на парапета на дънния отвес.
…общо взето нищо специално. Продължили са напред, трябва да продължим напред.
Малко труд на дъното на Колкина…
Отново дъното на Колкина. . .